— Не я пускай вътре. — Старк изкриви лице в гримаса, ко-гато рязко обърна глава, за да види Деймиън на прага. — Кажи на хлапето Джак, че сега тя е негова.
— Не — намесих се аз и спрях Деймиън, когато започна да отстъпва. — Нека Джак доведе Херцогинята.
— Зоуи, не… започна Старк, но аз вдигнах ръка и той млъкна.
— Нека влезе — рекох аз и погледнах Старк в очите. — Имаш ли ми доверие?
Той се втренчи в мен и дълго ме гледа. Ясно видях уязвимостта и болката му, но Старк най-после кимна.
— Вярвам ти.
Пусни ги, Деймиън — заповядах аз.
Деймиън се обърна и измънка нещо през рамо, а после се дръпна встрани. В стаята влезе първо Джак, гаджето на Деймиън. Страните му бяха поруменели и очите му подозрително блестяха. Той направи няколко крачки и се обърна към вратата.
— Ела. Всичко е наред. Той е тук — нежно я придума Джак.
Светложълтият лабрадор тихо влезе в стаята и аз се изненадах колко безшумно се движи за такова голямо куче. Херцогиня спря за миг до Джак, погледна го и размаха опашка.
— Всичко е наред — повтори той, усмихна й се и избърса сълзите, които бликнаха от очите и се стекоха по лицето му. — Той е по-добре сега — добави Джак и посочи леглото. Херцогиня завъртя глава и погледна Старк.
Раненото момче и кучето се втренчиха един в друг и всички затаихме дъх.
— Здравей, хубавице — колебливо каза Старк, задавен от сълзи.
Херцогиня наостри уши и наклони глава на една страна.
Старк протегна ръка и й махна да отиде при него.
— Ела тук, Херцогиньо.
Заповедта сякаш срути язовирна стена в кучето, което се втурна към него и започна да скимти и да джафка. Държеше се като малко пале, а не както подобава на внушителните й петдесет килограма.
— Не! — извика Дарий. — Не на леглото!
Херцогинята се подчини на воина и се задоволи да зарови муцуна до тялото на Старк и да пъхне големия си нос под мишницата му. Лицето на Старк засия от щастие. Той започна да я милва и да повтаря колко много му е липсвала и какво добро момиче е тя.
Осъзнах, че и аз плача едва когато Деймиън ми подаде кърпичка.
— Благодаря — смотолевих аз и избърсах лицето си.
Той ми се усмихна, а после се приближи до Джак, прегърна го и го потупа по рамото (и подаде кърпичка и на него).
— Ела да намерим стаята, която монахините са приготвили за нас. Трябва да си починеш — каза той на гаджето си.
Джак подсмръкна, изхълца и кимна, а Деймиън понечи да го изведе от стаята.
— Чакай, Джак — извика Старк.
Джак погледна към леглото, където Херцогинята все още притискаше глава до Старк, който бе увил ръка около шията на лабрадора.
“ Ти се грижеше добре за Херцогинята, когато аз не можех.
— Тя не ми създаде никакви неприятности. Не съм имал куче и не знаех колко са страхотни. — Гласът на Джак потрепери. Той се прокашля и продължи: — Радвам се, че… ти вече не си зъл и ужасен и тя отново ще бъде с теб.
— Да рече Старк, после млъкна и направи гримаса от болка, когато раздвижи устни. — Още не съм сто процента сигурен каква ще бъде програмата ми. Но ще ми направиш голяма услуга, ако ти и аз заедно се грижим за Херцогинята.
— Наистина ли? — Лицето на Джак засия.
Старк кимна уморено.
— Да. Ще вземете ли Херцогинята във вашата стая? По-късно може пак да я доведете да ме види.
— Абсолютно! — възкликна Джак, а после се прокашля и добави: — Както вече казах, тя не създава никакви проблеми.
— Хубаво — рече Старк, надигна муцуната на кучето и го погледна в очите. — Сега съм добре, хубавице. Отиди с Джак, за да се почувствам още по-добре.
Знаех, че сигурно много го заболя, но Старк се надигна, наведе се да целуне лабрадора и му позволи да близне лицето му.
— Добро момиче… Хубавицата ми… — прошепна той и отново целуна кучето. — А сега, върви с Джак! Отивай! Хайде! — Старк посочи Джак.
Кучето близна лицето му за последен път, изскимтя без желание, обърна се и изприпка до Джак. Размаха опашка и потърка муцуната си в него за поздрав, а той избърса очи с едната си ръка и го погали с другата.
— Ще се грижа добре за нея и ще я доведа да те види веднага щом слънцето залезе днес.
— Добре, Джак. Благодаря — успя да се усмихне Старк и после се отпусна на възглавниците.
— Той се нуждае от почивка и тишина — заяви Дарий и продължи да маже раните му.
— Зоуи, ще ми помогнеш ли да заведа баба ти в стаята й? — попита сестра Мери Анджела. — И тя се нуждае от почивка и тишина. Денят беше дълъг за всички ни.
Прехвърлих вниманието си от Старк към баба, като поглеждах ту единия, ту другия от хората, които обичах най-много.