Наблюдавах Шоуни, която стоеше пред стаята на Ти Джей. Тя имаше такъв вид, сякаш не знаеше какво да направи със себе си, и това ме накара да изпитам лошо предчувствие. Коул и Ти Джей бяха най-добри приятели и се срещаха с Близначките. Ти Джей беше нещо като гадже на Ерин, а Коул на Шоуни. Двете двойки често бяха заедно. Как така единият се е изправил срещу гарваните-демони, а другият не? — запитах се аз.
И аз това искам да ми се обясни — рече Дарий и осъзнах, че съм изказала мисълта си на глас.
Последното хлапе в коридора му отговори.
— Така се случи. Конюшните се запалиха и Неферет и Калона се вбесиха. Гарваните-демони обезумяха. Ако не се изпречиш на пътя им, не те закачат и ние правехме точно това, когато единият сграбчи професор Анастасия. Тогава някои от нас се опитахме да й помогнем, но повечето новаци хукнаха към общежитията.
Погледнах хлапето — момиче с хубави червени коси и ясни, прелестни сини очи. Бицепсите й бяха превързани, а едната страна на лицето й беше изранена и подута. Кълна се, че я виждах за пръв път през живота си.
— Коя си ти?
— Аз съм Ред — Момичето се усмихна срамежливо и повдигна рамене. — Да, името ми е красноречиво, но това съм аз. Не ме познаваш, защото съвсем наскоро бях Белязана, точно преди да се разрази ледената буря. Професор Анастасия ми беше наставник. Тя преглътна с усилие и примига, за да прогони сълзите си.
— Много съжалявам — казах аз и си помислих колко ужасно трябва да е за нея да бъде наскоро Белязана, изтръгната от семейството си и всичко, което е познавала, и пусната насред цялата тая бъркотия.
— И аз се опитах да помогна — добави Ред. От очите й се отрони сълза и се търкулна по лицето й. Тя я избърса и трепна от болката в рамото, която движението й причини.
— Но огромният гарван-демон издра ръцете ми и ме хвърли към едно дърво. Не можех да направя нищо освен да гледам… — Ред се разрида.
— Никой от преподавателите ли не застана на ваша страна? — попита Дарий. Гласът му прозвуча рязко, макар да беше очевидно, че гневът му не е насочен към Ред.
— Преподавателите разбраха, че гарваните-демони са само прекадено развълнувани, защото Неферет и консор-тът й са вбесени. Решихме да не ги ядосваме повече предизвикателно отвърна Сапфир.
Не можах да повярвам и се обърнах към нея.
— Само прекалепо развълнувани? Шегуваш ли се? Съществата са нападнали Дома на нощта и никой от вас не е направил нищо, защото не сте искали да ги ядосвате?
— Това е непростимо! — заяви Дарий.
— Ами Дракона и професор Анастасия? Те явно не са се вързали на вашата теория да не ядосвате гарваните-демони
— обади се Старк.
— Ти знаеш повече от всеки друг какво се случи, Джеймс Старк. Спомням си, че беше много близък с Неферет и Калона. Виждала съм те да излизаш от училището с тях — невъзмутимо каза Маргарета.
Той направи крачка към нея. Очите му заблестяха в опасно червено. Хванах го за китката.
Не! Няма да спечелим битката, ако се бием помежду си — рекох аз и после се нахвърлих върху двете вампирки.
— Старк е отишъл при Неферет и Калона, защото е знаел, че ще нападнат мен и Афродита, и Деймиън, и Шоуни, и Ерин, и цял манастир, пълен с монахини. — С всяко „и“ аз правех по една крачка към Сапфир и Маргарета. Почувствах, че силата на природната стихия дух, която преди малко бях призовала, за да успокоя Дракона, сега опасно се завъртя около мен. Вампирките също я усетиха, защото и двете отстъпиха назад. Спрях, овладях гнева си, понижих тон и нормализирах кръвното си налягане. — Старк застана на наша страна срещу тях. Но в момента нямам време да се опитвам да ви убеждавам в нещо, което би трябвало да бъде очевидно за вас, когато крилатият изскочи от земята сред дъжд от кръв. Дошла съм да помогна на тези хлапета и тъй като вие, изглежда, имате проблем с това, мисля, че няма да е зле, ако се приберете в стаите си като останалите от Дома на нощта.
Стъписани и обидени, двете вампирки излязоха задни-шком от коридора и забързаха нагоре по стълбището, водещо към стаите на преподавателите. Въздъхнах. Бях казала на Старк, че няма да спечелим битката, ако се бием помежду си, а после ги бях заплашила. Но щом се обърнах към нашата малка група, ме посрещнаха усмивки, одобрителни викове и ръкопляскане.
— Много исках да кажа на онези крави да се разкарат, от-както дойдохме тук — извика Дейно от нейната стая и засия в усмивка.