— Е, имате ли идеи как да продължим по-нататък?
— Абсолютно. Ти търси Калона. Ние ще дойдем с теб -
заяви Афродита и щом всички отправихме погледи към нея, продължи: — Вижте, Калона доказа, че е лош, затова нека направим избора да го унищожим. Не е невъзможно. Едното ми видение показа, че Зоуи го убива.
— Видение? — учуди се Ленобия.
Афродита разказа накратко двете си видения, като не спомена, че в „не толкова доброто“ аз съм с Калона. Прокашлях се и събрах смелост, както подобава на голямо момиче.
В лошото видение аз съм с Калона. Любовници сме.
— Но в другото видение ти правиш нещо и го убиваш възрази Ленобия.
— Това беше ясно, въпреки че останалото е заплетена бъркотия — поясни Афродита. — Ето защо, както вече казах, тя трябва да отиде при него.
Тази работа не ми харесва — обади се Старк.
— И на мен — съгласи се Ленобия. — Иска ми се да знаехме повече… повече подробности каква е причината за виденията.
— Боже, колко съм тъпа! възкликнах аз и извадих от джоба си листчето, което бях пъхнала там. — Съвсем забравих за стихотворението на Крамиша.
Аз също. Мразя поезията заяви Афродита.
— А това ме озадачава, красавице моя — рече Дарий, който влезе в стаята, следван от Стиви Рей и Шоуни. — Интелигентно момиче като теб би трябвало да й се наслаждава.
Афродита му се усмихна мило.
— Ще ми бъде приятно, ако ти ми четеш стихове, но всъщност ще ми хареса каквото и да ми четеш.
— Отвратително — подхвърли Шоуни, докато отиваше да седне до Ерин.
— Абсолютно — ухили се Ерин на сестра си.
— Добре, че не пропуснахме обсъждането на стихотворението — отбеляза Стиви Рей, настани се до мен и погали Нала. — Чудех се какво е измислила Крамиша.
— Ще го прочета на глас — предложих аз.
- Неприятно ми е да го кажа, но мисля, че това е от Калона за теб. — Афродита наруши мълчанието, което настъпи, след като прочетох стихотворението.
— Да, и на мен така ми се струва — съгласи се Стиви Рей.
— По дяволите! — измърморих аз.
ДВАЙСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Зоуи
— Тази работа не ми харесва — повтори Старк.
— Вече го каза — напомни му Афродита. — На никого от нас не му харесва, но това няма да накара тъпото стихотворение да изчезне.
— Пророчество — поправи я Деймиън. — Стиховете на Кра-миша са пророчески.
— Това не е непременно лошо — обади се Дарий. — Пророчество означава, че сме предупредени.
— Стиховете на Крамиша и виденията на Афродита се комбинират и ни въоръжават с мощно средство — заяви Ле-нобия.
— Ако съумеем да ги изтълкуваме — рекох аз.
— Изтълкувахме последното — напомни ми Ленобия. — Ще разгадаем и това.
— Независимо от другото, мисля, че всички сме съгласни, че Зоуи трябва да отиде при Калона — каза Дарий,
За това съм създадена — обадих се аз и думите ми привлякоха вниманието на всички. — Мразя го и не знам какво да направя. През повечето време имам чувството, че съм гигантска снежна топка, която се търкаля по планински склон през зимата, но не мога да пренебрегна истината. — Спомних си какво ми прошепна Никс и добавих: В истината има сила, така както и във вземането на правилното решение. Истината е, че аз съм свързана с Калона. Спомням си връзката и че ми беше трудно да се справя с него, но веднъж нещо в мен го победи. Трябва да открия това нещо и да направя избора да го победя отново.
— Този път може ли завинаги? — попита Стиви Рей.
— Сериозно се надявам да е така.
— Е, и няма да бъдеш сама — каза Старк.
— Точно така — потвърди Деймиън,
— Абсолютно — обади се Шоуни.
— Да — съгласи се и Ерин.
— Всички за един и един за Зоуи! — провикна се Стиви Рей.
Погледнах Афродита, която въздъхна драматично.
— Е, добре. Където са интелектуалните изроди, там съм и аз.
Дарий я прегърна.