— Сигурно е имал предвид нас… вампирите? — предположи Ленобия.
Замислих се за съня си и се намръщих смутено.
— Не мисля, че в съня ми бяхме във Венеция. Виждах този известен град с гондоли и големия часовник в далечината.
— Зи, не искам да те обиждам, но никога ли не си ли учиш уроците? — попита Стиви Рей.
— Какво?
— Остров Сан Клементе — заяви Ленобия.
Деймиън въздъхна.
— Някой да носи наръчника на новака?
— Имам го тук — посочих бюрото си.
Той стана, започна да рови в бъркотията на бюрото ми и измъкна наръчника. Прелисти го за две секунди (целият ли го знаеше наизуст?) и ми подаде отворения учебник. Примигах стъписано, когато познах красивия дворец, който беше фон на съня ми с Калона.
— Това определено е мястото, където беше Калона в един от другите ми сънища. Всъщност седяхме на тази пейка ето тук. — Посочих снимката.
Афродита изведнъж се отдели от Дарий и дойде да надникне над рамото ми.
— По дяволите! Трябваше да позная мястото. Превръщането ми в човек ме направи по-тъпа.
— Какво има, Афродита? — попита Старк и се приближи до мен.
— Това е мястото във второто й видение, където ме е видяла да умирам — отговорих аз вместо нея и въздъхнах.
— Знам, че звучи глупаво, но го бях забравила. В съня си съзнавах, че това може да е мястото, което ти описа, че съм се удавила, но когато се събудих… — Млъкнах и погледнах Старк в очите. — Събудих се и се разсеях.
Старк разбра, че той ме бе събудил от съня… когато за пръв път спа с мен… и започваше да избира доброто пред злото.
— Освен това ти си ме видяла, че се удавям, защото бях сама побързах да добавя аз. — Тогава всички ми се сърдеха. Вече не съм сама и видението няма да се сбъдне. — Отместих очи от Старк и погледнах Афродита. Тя не каза нищо, но видях, че гледа Старк.
— Ти не беше сама във второто ми видение за теб — бавно изрече тя. — Зърнах лицето на Старк, преди да бъдеш убита. И той беше там.
— Какво? Глупости! Никога няма да позволя да я наранят — избухна Старк.
— Не съм казала, че ти беше виновен, а само че беше там — хладно отвърна Афродита.
Какво друго видя? — попита Хийт, който седеше с изправени рамене и имаше войнствен вид като Старк.
Афродита е имала две видения, че убиват Зоуи — обясни Деймиън. — В едното тя е била обезглавена от гарван-демон.
— Но това не се случи! — изтърси Хийт. — Аз бях там. Тя още има белег.
— Най-важното е, че главата ми не беше отрязана. И сега, след като мозъкът ми работи, ще се погрижим и да не се удавя. Пък и Афродита не е видяла много неща в двете си видения.,
— Но си сигурна, че второто видение за смъртта й беше на остров Сан Клементе, мястото, където се събира Висшия съвет? — попита Ленобия.
Афродита посочи наръчника, който все още лежеше отворен на коленете ми.
— Това е дворецът, който видях, когато Зоуи умираше.
— Добре. Много ще внимавам — уверих я аз.
Всички ще внимаваме да не ти случи нещо — обеща Ле-нобия.
Седях там и се мъчех да не показвам, че вече изпитвам клаустрофобия. Означаваше ли това, че отсега нататък нямаше да ме оставят на мира?
Старк не каза нищо. Не беше необходимо. Видът му говореше за отчаяние.
— Почакайте. Току-що осъзнах нещо. Деймиън взе учебника от мен, прелисти страниците и ме погледна с победоносна усмивка. Сетих се къде е островът на Калона и ти си права. Не е Венеция. — Той обърна наръчника към мен.
Тук ли беше в съня си?
Деймиън беше отворил на страница, където имаше много текст (който очевидно не бях чела) и илюстрация на част от красив остров, хълмист и обагрен в синьо от цвета на морето около него. Виждаха се и очертанията на замък, който ми беше познат до болка.
— Това е — тържествено прошепнах аз. — Тук бях в последния си сън. Къде е това място, по дяволите?
— В Италия, остров Капри — отговори Ленобия. — Древното място на първия Висш съвет на вампирите. Преместил се е във Венеция едва през 79-та година след Христа.
Зарадвах се, като видях няколко учудени лица. Естествено, информацията не беше нова за Деймиън.
Вампирите са покровители на Помпей обясни той с учителския си тон. — Везувий е изригнал през август 79 година след Христа. — Останалите продължаваха да мигат като големи тъпи златни рибки, затова Деймиън въздъхна и добави: — Остров Капри се намира недалеч от Помпей.