— Ще го запомня — отговори тя.
Хийт ми намигна и излезе.
— Боже, пълен е с енергия отбелязах аз.
— Зи, не мога да дойда с вас в Италия — изръси Стиви Рей без никакво предупреждение.
— Какво? Не може да не дойдеш. Ти си земята. Там ще ми трябва целият кръг.
— И по-рано си правила кръг без мен. Афродита ще се включи, ако й помогнеш.
— Тя не може да представлява земята. Това я подлудява.
— Знам, че си й давала дух и всичко е минало добре. Пак й дай духа.
— Стиви Рей, нуждая се от теб.
Най-добрата ми приятелка наведе глава. Изглеждаше напълно сломена.
— Моля те, не говори така. Трябва да остана. Нямам друг избор. Червените новаци се нуждаят от мен повече, откол-кото ти се нуждаеш от мен.
— Не, вече не е така — разпалено заявих аз. — Те са тук, в училището, с цяла група възрастни вампири. Дори ако възрастните вампири се държат странно, присъствието им ще бъде достатъчно хлапетата да не отхвърлят Промяната.
— Не е само това.
— О, не! Стиви Рей, нима все още мислиш за лошите новаци?
— Аз съм тяхна Висша жрица — промълви тя. Очите й ме умоляваха да разбера. — Аз отговарям за тях. Докато те няма и преди да слезеш там долу, и да им направиш нещо ужасно, може да се опитам още веднъж да ги убедя… и да ги накарам да възвърнат човечността си.
— Стиви Рей…
Зоуи! Изслушай ме. Това е избор. Аз взех правилното решение. Старк също. И хлапетата тук са на правия път, докато по-рано бяхме лоши. Ти знаеш колко ужасно беше за нас, но всичко се промени. Сега сме различни, защото избираме да сме такива. Не мога да не вярвам, че и другите хлапета ще изберат доброто. Позволи ми да опитам.
— Знам ли. Ами ако те наранят?
Стиви Рей се засмя и късите й руси къдрици подскочиха на раменете.
— По дяволите, Зи! Те не могат да ме наранят. Те са под земята. Ако се опитат да ми направят нещо, ще призова моята природна стихия и ще им дам да разберат.
Може би е трябвало да умрат и така да не могат да възвърнат човечността си.
Не го вярвам, поне още не. Стиви Рей се приближи до леглото си и седна срещу мен, както правеше, преди светът ни да започне да се взривява около нас. — Искам да дойда с теб. Но трябва да постъпя правилно и да се опитам да вразумя хлапетата, като им дам по-голям шанс. Разбираш ли?
— Да, но наистина ще ми липсваш и все още искам да дойдеш с мен.
Очите й се напълниха със сълзи.
— И ти ще ми липсваш, Зи. Ужасно е, че крих разни неща от теб, но бях много уплашена.
— Знам какво е да криеш тайни. Гадно е.
Меко казано. Хей, нали все още сме най-добри приятелки?
— Винаги ще бъдем най-добри приятелки.
Тя се усмихна, хвърли се към мен и ме прегърна толкова силно, че Нала се събуди и изръмжа, сякаш беше майка на някоя от нас.
Хийт избра точно този момент, за да нахлуе в стаята. Ръцете му бяха пълни с храна. Той спря и се втренчи в нас.
— О, да! Умрял съм и съм отишъл в лесбийски рай!
— О, Боже! — възкликнах аз.
— Хийт, ти си гаден като убит и размазан на шосето… смрадлив, противен опосум посред лято.
— Колко отвратително — съгласих се аз.
— Обаче донесох ядене.
— Добре, простено ти е — казах веднага.
— Хей, само искам да знаеш, че ще спя тук, на старото си легло — каза Стиви Рей. — Ето защо, няма да има натискане и опипване, защото не ми е приятно.
— Знам едно за момичета, които се натискат е гаджетата си, когато в стаята има други момичета това не е хубаво. Затова не се тревожи, че тук ще става нещо такова. Хийт ще бъде добър, защото вече говорихме, че взаимоотношенията ни се основават на нещо повече от секс. Нали, Хийт?
Стиви Рей и аз го пронизахме с погледи.
— Да. Тъжно и трагично е, но е истина — без желание призна той.
— Хубаво. Хайде да ядем, а после ще помогна на Зи да приготви багажа си и най-сетне ще поспим — рече Стиви Рей.
* * *
Тъкмо се унасях в сън, удобно сгушена в силните, познати ръце на Хийт, когато ме осени прозрение той не можеше да дойде с нас.
- Хийт — прошепнах аз. Трябва да поговорим.
— Размислила си за онова да не се натискаме, а?
Сръгах го с лакът.
— Тогава какво? — попита той.
— Не искам да се вбесяваш, но не може да дойдеш с мен в Италия.