— Ти спаси Старк. Не можеш ли да спасиш и мен? — попита той.
— Не! — извиках аз и седнах в леглото.
— Зи, всичко е наред. Аз съм тук. — Хийт потърка сънените си очи с едната си ръка, а с другата погали гърба ми.
— О, Боже възкликнах аз и въздъхнах дълбоко, потрепервайки.
— Какво има? Лош сън?
— Да. Странен лош сън. — Погледнах към другото легло. Стиви Рей не беше помръднала. Нала се беше свила до раменете й и кихна. — Предателка! заявих на котката и се помъчих да се успокоя.
— Тогава заспивай отново. Най-после успях да свикна с промяната на дните в нощи и искам да продължа да практикувам. Хийт протегна ръце към мен.
— Добре. Извинявай. — Легнах и се свих в ембрионална поза.
— Заспивай — повтори той и се прозя. — Всичко е наред.
Дълго лежах будна и отчаяно ми се искаше думите му да
са истина.
ТРИЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Зоуи
Щом се събудихме по здрач, аз не исках да мисля за Калона и съня, затова се нахвърлих върху Хийт.
— Е, време е да се обадим на майка ти и татко ти, за да ти кажат да се прибираш у дома.
— Добре ли си, Зи? — попита Стиви Рей, докато бършеше с хавлия косата си. Двете бяхме натъпкали багажа в ученическата ми чанта, докато Хийт се къпеше, а после се редувахме под душа. Въпросът й ме накара да осъзная, че през цялото време мънкам едносрични отговори на всичко, което тя или Хийт ме попитат.
— Да, добре съм, но Хийт ще ми липсва, това е всичко излъгах аз. Всъщност не беше лъжа, защото Хийт наистина щеше да ми липсва, докато бяхме в Италия, но не заради това нямах желание да говоря.
Причината беше Калона. Страхувах се, че ако говоря твърде много, ще избръщолевя за съня си и ще разкажа на Стиви Рей всичко, а не исках да го правя пред Хийт. Имаше и още нещо. Не исках да казвам на никого за новия вариант на Калона, който бях видяла.
Не желаех да ги чуя да ми казват, че всичко е лъжа и измама.
Хийт ме прегърна и аз подскочих.
— Колко мило, Зи — отбеляза той, без да има представа за ужасяващата илюзия, която ставаше в главата ми. — Но няма да се наложи да ти липсвам, защото имам хубаво предчувствие за телефонния разговор.
Поклатих глава.
— Няма начин майка ти да ти позволи да дойдеш с мен в Италия.
— Може би не с теб, а с училището ти. Това е друго нещо.
Преди да успея да кажа нещо, той набра номера и разговорът започна.
— Здравей, мамо, аз съм… Да, добре съм… Да, още съм със Зоуи… — Хийт замълча, погледна ме и рече: — Мама ти изпраща поздрави.
— И ти я поздрави от мен — отговорих аз и сетне прошепнах: — Говори по същество!
Той кимна.
— Хей, мамо, като стана дума за Зоуи, тя и няколко хлапета от Дома на нощта ще ходят в Италия, във Венеция, по-точно на остров край Венеция, Сан Клементе. Там се събира Висшия съвет на вампирите. Искам да питам дали може да отида с тях.
Чух, че майка му повиши тон, и сдържах усмивката си. Знаех си, че тя ще се ядоса.
Разбира се, не знаех какъв коз крие Хийт в ръкава си.
— Чакай, мамо. Не е нищо особено. Това е като пътуването, на което исках да отида с учителя по испански миналото лято, но не можах, защото започнаха тренировките по футбол. Спомняш ли си? — Хийт кимна на онова, което майка му каза. — Да, екскурзията е организирана от училището. Ще отсъстваме осем дни, също като пътуването до Испания. Сигурно ще използвам испанския си, защото с италианския са нещо като братовчеди. — Той се заслуша и пак кимна. — Да, добре, страхотно. — Хийт запуши с ръка слушалката и прошепна: — Тя каза, че трябва да питам татко.
След това от другия край на линията се чу по-плътен глас.
— Здравей, татко. Да, добре съм. — Хийт изчака малко, докато баща му говореше, и сетне продължи: — Да, това е положението. Училищна екскурзия. Ще си пиша домашните по интернет. — Той се усмихна в отговор на онова, което говореше баща му. Наистина ли? Отлагат училището още една седмица заради прекъсвания на електричеството в кварталите? — Хийт бързо повдигна вежди няколко пъти. — Тогава пътуването е в свръх удобен момент. И тъй като ще летим с частния самолет на Дома на нощта и ще отседнем на острова на вампирите, пътешествието няма да ми струва нищо.