— Готови сме изкрещя Стиви Рей и ми хвърли чантата. — Мисля, че трябва да правиш онова, което ти подсказва инстинктът, както винаги ни съветва Никс. Вярно, по-рано ти обърка нещата. Аз също. Но и двете избрахме да бъдем на страната на нашата богиня и в края на краищата това е най-важното.
Кимнах мълчаливо. Беше ми трудно да говоря.
Стиви Рей ме прегърна.
— Убедена съм, че ще постъпиш правилно.
Смехът ми прозвуча по-скоро като ридание.
— Да, след още колко грешки?
Тя ми се усмихна.
— В живота непрекъснато се правят грешки. И започвам да мисля, че нямаше да е толкова вълнуващ, ако бяхме съвършени.
— В момента малко скука би ми харесала.
Двете се смеехме, когато излязохме в коридора и се присъединихме към разтревожената Афродита. Забелязах, че „ученическата й чанта“ е „Бетси Джонсън“ и е толкова претъпкана, че се пръска по модните шевове.
— Мисля, че това е измама — рекох аз и посочих чантата й.
— Не е измама, а импровизация.
Страхотна чанта — подхвърли Стиви Рей. — И аз бих искала да имам „Бетси Джонсън“.
— Ти си твърде кънтри за „Бетси“ — отсече Афродита.
— Не съм.
— Тогава какви са тези старомодни дънки? „Роупърс“? Сериозно. Ще ти кажа едно влез в настоящето, ако обичаш.
— Не, ти не говориш само за моите „Роупърс“…
Оставих ги да се препират и тръгнах след тях към столовата. Дори не ги чувах. Мислите ми бяха на хиляди километри, на покрива на дворец насред сън.
* # *
Столовата беше оживена, но утихна, когато Афродита, Стиви Рей и аз се приближихме до Близначките, Джак и Деймиън, които вече ядяха бекон с яйца. Както очаквах, аз привлякох множество убийствени погледи, особено от сепаретата, пълни с момичета.
— Не им обръщай внимание — каза Афродита. — Те мразят
всички.
— Странно е, че Калона все още обърква умовете им — рече Стиви Рей, докато пълнехме чиниите си и поглеждахме през рамо към мълчаливите и намусени хлапета.
— Изборът е техен — избълва устата ми, преди да я спра.
— Какво искаш да кажеш? — попита Стиви Рей.
— Хлапетата… отвърнах аз, преглътнах яйцата и посочих с вилицата към останалите в стаята. — Онези, които ни гледат мръсно и се държат безумно, са избрали да бъде така. Да, Калона го започна, но те избират своя път.
Гласът на Стиви Рей беше съчувствен от разбиране, но настоятелен.
— Може и да е вярно, Зи, но не трябва да забравяш, че това се случи заради Калона… и Неферет.
— Истината е, че Калона е лош и Зоуи трябва се справи с него веднъж завинаги — заяви Афродита.
Яйцата изведнъж престанаха да ми се струват вкусни.
Бяхме се сбутали в сепарето, ядяхме и се преструвахме, че другите не ни убиват с погледи, когато Старк дойде при нас. Изглеждаше уморен и когато ме погледна, видях тъга в очите му. Бях я съзряла в погледа на Калона, когато говореше за Никс. „Старк мисли, че не е оправдал очакванията ми.“
Усмихнах му се. Исках да премахна тревогата от лицето му.
— Здравей — тихо казах аз.
— Здравей — отвърна той.
И после осъзнахме, че всички ни гледат и слушат. Старк се прокашля, придърпа стол и прошепна:
— Дарий и Ленобия вече са на летището. Аз ще ви закарам с джипа. — Той се огледа и аз видях, че част от напрежението
изчезна от лицето му. — Предполагам, че сте изпратили Хийт да си ходи у дома?
— Да си вземе паспорта — обяви Стиви Рей.
Това, естествено, предизвика лека суматоха на нашата маса. Въздъхнах, изчаках бурята да утихне и когато всички най-после млъкнаха, казах:
Да, Хийт идва с нас. Точка.
Афродита озадачено повдигна едната си руса вежда.
— Мисля, че има логика да вземеш кръвната банка със себе си. Дори стрелецът със злобната физиономия ще трябва да се съгласи с това.
Казах „точка“, защото няма да говоря по този въпрос. И не наричай Хийт кръвна банка.
— Не е учтиво — допълни Стиви Рей.
— Ухапи ме, ако можеш — без да мисли, каза Афродита и Близначките моментално започнаха да се кикотят.
— Стиви Рей няма да идва с нас — прекъснах веселието им аз. — Това означава, че когато образуваме кръг, Афродита ще представлява духа.
Близначките млъкнаха. Всички се втренчиха в Стиви Рей.
— Онези червени новаци може да не бъдат спасени авторитетно отбеляза Деймиън.
— Знам, но ще опитам още веднъж.
— Хей, направи ми една услуга — провикна се Афродита. — Внимавай да не те убият. Отново. Убедена съм, че това ще бъде обезпокоително тревожно за мен.