Старк посочи с брадичка останалите зад нас, включително Хийт, чийто поглед беше замъглен.
Гледаха филма „Милк“ от 2008 и се разреваха като бебета.
— Хей, филмът е хубав. И е супер тъжен.
— Да, гледах го, когато излезе по екраните, но исках да запазя мъжко спокойствие, затова реших да се преместя и да чета. — Той ми показа книгата си — „Моят сезон на загуби от Пат Конрой.
— Ти наистина обичаш да четеш.
— Да.
Сезон на загуби? Как му е хрумнало да напише такова нещо?
— Наистина ли искаш да знаеш?
— Разбира се.
— Авторът е написал книгата, за да покаже, че страданието може да бъде източник и на сила.
— Хм — тъпо изсумтях аз.
— Той е любимият ми писател.
— Трябва да прочета нещо от него.
— Конрой не пише модни книжленца.
— Това е ужасен стереотип! — започнах аз и се приготвих да се впусна в лекция за женомразците (дума, която бях научила от Деймиън, докато четяхме „Алената буква“ в часовете по литература) и идеята им, че мъжките книги са за момчета, а лековатите, безсмислени и пълни с красиви истории книги са за момичета, когато самолетът леко се разтресе и след известно време спря.
Всички се втренчихме един в друг, без да сме сигурни какво да направим, но след малко вратата на пилотската кабина се отвори и помощник-пилотът вампирка излезе и се усмихна.
— Добре дошли във Венеция. Знам, че най-малко един от вас има специални потребности, затова влязохме направо в нашия частен хангар.
Чух, че Близначките се изкикотиха, защото Старк беше „специалната потребност“, но ние не им обърнахме внимание.
— Ерсея ще ви посрещне тук и ще ви придружи до остров Сан Клементе. Вземете чантите си. Бъдете благословени. — Тя се приближи до вратата, натисна няколко лостчета и я отвори. — Може да слезете от самолета.
— Нека сляза първа — предложих аз на Старк, който вече беше станал, прибрал книгата си и метнал раницата си на рамо. — Искам да проверя дали слънцето грее и няма да те изпече.
Той отвори уста да спори е мен, но Дарий бързо мина покрай нас.
— Вие стойте тук. Аз ще ви кажа дали е безопасно.
— Той е истински воин — подхвърли Афродита, която тръгна пред всички и те трябваше да се влачат зад багажа й „Бетси Джонсън“. Харесва ми, когато Дарий се изпълни с тестостерон, но ми се иска да не забравя да носи и чантата ми.
— Ръцете му трябва да са свободни, за да те брани — обясни Старк, без да добавя „глупачке“, което обаче се подразбра от тона му.
Тя присви очи и го погледна намръщено, но в същия миг Дарий подаде глава в самолета.
— Всичко е наред.
Ние се обърнахме и започнахме да се изнизваме по пътеката към вратата.
Вампирката, която ни чакаше долу, беше висока, с царствен вид и тъмнокоса за разлика от русата Ленобия, но определено приличаше на преподавателката ни по езда. Излъчваше спокойствие също като нея. Реших, че това се дължи на връзката им с конете. Те са спокойни и мъдри, защото конете, които са най-страхотните животни в света след котките, избират успокояващи и умни хора.
Аз съм Ерсея. Добра среща, Зоуи. — Черните й очи ме откриха мигновено, въпреки че слизах по стълбата след Старк и Дарий.
— Добра среща — отвърнах аз.
Погледът й се отмести към Старк. Тя отвори широко очи, когато видя червената му татуировка от богато украсени стрели от двете страни на полумесеца на челото му.
— Това е Старк — представих го аз, за да наруша неловкото мълчание.
— Добра среща, Старк.
— Добра среща — машинално отговори той. Гласът му прозвуча напрегнато.
Разбирах как се чувства Старк, но свикнах вампирите и новаците да зяпат странните му татуировки.
— Старк, погрижих се завесите в лодката ни да са дръпнати и щорите на прозорците спуснати, макар че до залез слънце остава час и през целия ден валя сняг с кратки прекъсвания. Затова и слънцето сега е слабо. — Гласът й беше мелодичен и приятен за слушане и за миг аз се заслушах в него и не я чух какво казва.
— Лодка? — попитах аз. — А той как ще стигне до лодката?
— Лодката е тук, Зи. — Хийт, който се спускаше по хладните, хлъзгави перила на стълбата, посочи с брадичка към хангара. В ъгъла имаше грамаден правоъгълен док с голяма врата, който приличаше на гараж, а в другия край се поклащаше луксозна черна дървена яхта. Предната й част беше остъклена и аз видях двама високи вампири, които стояха пред командното табло. Лакираните дървени стълби зад тях сигурно водеха надолу към пътническото отделение. Прозорците на яхтата бяха затъмнени.