— И дума да няма — каза Уили, като се засмя, наслаждавайки се на реакцията й. — Прилича на нещу, в което сякъш Господ живее, а?
Аманда трябваше да се съгласи. Тя сякаш беше в рая.
Докато Уили разтовари чантите й и ги постави пред вратата, тя се опита да си събере ума. След няколко минути щеше да се срещне с брата на Тед Гарднър и не искаше да остави впечатление за себе си като за слаба и лекомислена жена, когато му съобщи, че тя е новата собственичка на „Мисти Вали“. Независимо от своя и неговия шок, тя ще се държи твърдо пред него, като го накара, а и всички останали, да разберат, че е тук, за да поеме фермата.
Като й помогна да слезе от каретата, Уили вдигна голямото медно чукало и удари силно.
— Те сигурно ядът сега — каза той и черните му очи пробляскваха. — Но туй шъ ги накара да се поръзтичат.
Измина сякаш цяла вечност, преди вратата да се отвори и да се появи един висок слаб мъж, облечен в тъмен, добре ушит костюм, който доста приличаше на кочияшките дрехи на Уили.
— Да? — попита той сдържано. Погледът му бързо обходи Аманда от глава до пети и неодобрителното му изражение подчерта още по-силно бръчките по бледото му, съсухрено лице.
За момент Аманда изгуби ума и дума, като се чудеше дали този е някой слуга или Грант Гарднър. Като реши, че това е икономът, защото беше сигурно, че за къща като тази Гарднърови са наели всякакви слуги, тя се съвзе, погледна мъжа направо в очите, премести с език дъвката си към бузата и каза:
— Аз съм Аманда Сайтс и съм тук, за да се срещна с мистър Грант Гарднър.
— Той очаква ли ви, мис Сайтс? — попита мъжът. Акцентът и тонът му лъхаха на британско превъзходство, когато я погледна отвисоко.
— Със сигурност не ме очаква, но може да съобщите за мен — каза Аманда и влезе в широкото фоайе, като мина покрай иконома.
Пренебрегвайки слугата, който беше зяпнал от учудване, тя се обърна към Уили, който стоеше и се подсмихваше на вратата.
— Ако обичаш, внеси ми багажа. Ще се погрижа за него по-късно. И, Уили, благодаря за съдействието.
Аманда бръкна в чантичката си и пусна в ръката му няколко монети, докато кочияшът поставяше багажа й на земята, като без малко не го стовари върху черните лъскави обувки на иконома.
Въпреки че Уили би дал надницата си за цялата седмица само за да остане да погледа предстоящата среща, той прие монетите с кимване и се оттегли.
— Мноу благодаря, мис, и късмет!
— Вижте, мис Сайтс… — поде обърканият слуга.
— Не, вие вижте! — прекъсна го Аманда. — Трябва да видя мистър Гарднър и ако не му кажете, че съм тук, ще отида сама да го потърся.
Тя му отправи най-строгия си поглед, който беше ошлайфала в течение на години, докато се защитаваше от нежеланите обожатели.
— Е, кое предпочитате?
Той я погледна и очите му проблеснаха, сякаш обмисляше дали да я изхвърли през вратата заедно с целия й багаж, но тя стоеше твърдо, като мълчаливо го предизвикваше да направи точно това. Аманда много пъти беше блъфирала, използвайки точно този поглед. Той винаги действаше безпогрешно. И сега стана така.
— Изчакайте тук, ако обичате — измърмори икономът след малко.
Макар че не й предложи стол, Аманда седна на един. Краката й леко трепереха и тя се отпусна върху коравата възглавница, наблюдавайки как икономът крачи по коридора. Като се огледа, най-после си пое спокойно дъх и започна да обхожда с поглед всичко, което я заобикаляше.
Фоайето, което продължаваше в широк коридор, не беше голямо, но беше обзаведено великолепно — под краката й имаше скъп мрамор, оформен в много сложни шарки, над главата й проблясваше кристален полилей с пет висулки. Красивите копринени пердета, покрити със завеси от розово кадифе, подхождаха на релефния тапет. Между стола й и този до него се намираше малка полица за шапки, направена от черешово дърво, полирана до мек блясък и украсена с голям букет от наскоро откъснати пролетни цветя, натопени в една невероятно красива ваза. От едната страна на вратата имаше поставка за чадъри, а от другата — закачалка за дрехи с много огледала.
Надолу по дългия коридор се виждаше широко стълбище, което водеше към втория етаж. Перилата му и страничните плоскости бяха изваяни със сложна дърворезба. Всичко блестеше от чистота, носеше се приятният мирис на лимон и пчелен восък.
Почти беше сигурна, че високомерният иконом е решил да я остави, докато пусне корени, когато той се появи, все още строго намръщен.
— Господарят вечеря и не иска да го безпокоят точно сега. Може би бихте могли да предадете съобщението си по мен или да дойдете някой друг ден, когато е по-удобно.
— Може би бихте могли да кажете на вашия господар да си остави чинията за малко и да спре да си похапва. И нещо повече, той би могъл да ме покани да споделя трапезата му, тъй като все още не съм вечеряла — отвърна Аманда с много сладка усмивка. — Кажете му, че става въпрос за „Мисти Вали“ и за брат му Тед и че повече няма да позволя да бъда връщана или изхвърлена през вратата от някакъв си надменен слуга.