И на всичко отгоре Грант беше сигурен, че Дарси ще разпространи новината, че той и Аманда са любовници. Действайки прибързано в яда си, Грант беше оставил чувствата си да надделеят над разума му и сега няколко души щяха да пострадат поради неговото неблагоразумие. И малкото уважение, което Аманда беше успяла да спечели от хората в града за последните няколко седмици, щеше да изчезне. Неговата репутация нямаше да пострада чак толкова единствено защото той беше мъж, а такива неща можеха да се очакват от един мъж, но доста трудно щеше да обясни това на Анабела и семейството й, особено сега, когато им предстоеше годеж. Слуховете щяха да плъзнат и той щеше да има късмет, ако Анабела не поискаше да го набучат на кол, тъй като това си беше нейно право — в цялата тази бъркотия тя беше най-невинната жертва.
Като си помисли за Анабела — за невинната Анабела — на Грант му дойде наум нещо друго, една мисъл, която беше се спотайвала някъде в замътненото му съзнание през последните два дена и сега внезапно изскочи от мъглата в ярката дневна светлина. Тази мисъл беше толкова обезпокоителна, че той спря коня, шокиран от откритието, което току-що беше направил.
Ако Анабела беше бременна, както твърдеше, тя трябва да е заченала малко преди Аманда да дойде в „Мисти Вали“, защото оттогава Грант не беше спал с нея. Според неговите изчисления последния път, когато се бяха любили, беше средата на март, ако Анабела не е забременяла по-рано, а сега беше краят на юни. Вече трябваше да е навлязла в четвъртия месец и Грант не можеше да разбере как така не е сигурна дали е бременна или не.
Той не беше лекар, но нещо не се връзваше в цялата работа. Ако беше на толкова месеци, Анабела отдавна би трябвало да има някакви признаци, някакви симптоми, като виене на свят, от което винаги се оплакваха жените в такова деликатно положение, или да й прилошава. Не трябваше ли кръстът и коремът й да са се разширили поне малко? Също така защо не беше споменала за тази вероятност по-рано, когато за първи път бяха се породили съмненията й? Защо беше чакала досега и изведнъж се разбърза да обявят публично годежа си?
Имаше нещо много гнило и Грант стана достатъчно подозрителен, за да позволи да попадне неподготвен в капан. Може би като си призна, че не обича истински Анабела и че не иска да се ожени за нея, той съзнателно търсеше начин да избегне това. Щеше да попадне в много тъпа ситуация, ако се оженеше за нея и малко по-късно се окажеше, че не е била бременна, а че просто се е опитвала да го накара по-бързо да сключат брак.
Като тръгна отново, Грант реши, че преди да говори с баща й, те двамата трябва обстойно и сериозно да си поговорят. Малката блондинка трябваше да му обясни някои неща, за да бъде той убеден, че тя не използва някакви женски трикове.
Когато пристигна в къщата, Грант веднага попита за Анабела. Когато му казаха, че е навън, в някоя от конюшните, и че веднага ще изпратят някой да я повика, той каза на камериерката да не се притеснява. Реши сам да отиде. Най-подходящото място за това, което имаха да обсъждат, беше далеч от любопитни уши и очи. Той щеше да я заведе на кратка разходка и щяха да си изяснят нещата.
Камериерката стана малко нервна, когато чу, че иска сам да намери Анабела, но това беше нищо в сравнение с реакцията на стария управител на имението.
— Сър, защо не изчакате тук на двора, докато аз отида да я извикам? — каза мъжът, като погледна нервно зад него към конюшните. — Всъщност защо не се срещнете с мис Анабела на верандата? Няма смисъл да си цапате лъскавите ботуши с мръсотия.
Като се засмя и объркано поклати глава, Грант му отказа:
— Какво ти става, Сам? Много добре знаеш, че прекарвам повечето от времето си в обора и конюшните и дори не си спомням кога за последен път съм се притеснявал да не би да си изцапам ботушите с тор или слама — той тръгна, като заобиколи управителя, който неохотно го пусна.
— Ъъ, мистър Гарднър. Не мисля, че идеята ви е добра, ако ме извините?…
— Защо?
— Вижте… ъъ… мис Анабела не би желала да я видите изцапана, нали знаете…
— Ще го преживее — увери го Грант. — Освен това няма да е за първи път да я видя с разчорлена коса и с конски косми по дрехите.
С решителна крачка Грант продължи през отворената врата, преди Сам да е успял да измисли някакви други неоснователни извинения. Вътре беше тъмно и тихо. Чуваше се единствено как копитата на конете стъпваха върху мекото сено. Покритият с дебел пласт мръсотия под заглушаваше стъпките му, докато вървеше напред по прашната пътека към конюшнята, където държаха любимия кон на Анабела.