Точно тогава, преди да я извика по име, от един сеновал точно над главата си, той чу тихия й смях, който беше последван от слабо мъжко стенание. Измежду цепнатините на дъските на тавана се изсипаха сламки. Чу се скърцане. Приглушен стон.
Още преди да изкачи последното стъпало на сеновала, Грант вече знаеше какво щеше да намери. Сега разбра защо прислугата на семейство Фостър с такава неохота му позволи да влезе в конюшните. Там, гола-голеничка, както майка й я беше родила, и толкова слаба, колкото когато беше видял за последен път млечнобялото й тяло, беше Анабела — щастливо и ентусиазирано съвокупляваща се с един също толкова гол коняр. И двамата бяха толкова увлечени в чифтосването си, че не го забелязаха.
Най-накрая той заговори:
— Ай, ай, ай! Какво става тук? Една малка сутрешна лудория между господарката и слугата? Колко банално, от твоя страна, мило момиче.
— О, господи! — изпищя Анабела тревожно. Не знаейки какво да прави, тя започна да блъска любовника си, след това си промени решението и го прегърна, като безуспешно се опита да закрие с него голотата си. — Грант! Какво правиш тук?
— Ставам свидетел на твоята невярност, скъпа — отговори той меко. За по-малко от секунда му мина през ума, че приемаше по-спокойно изневярата на Анабела, отколкото бе приел невинната, в сравнение с това, което виждаше сега, целувка на Аманда с Дарси предишната вечер. Защо беше така, в този момент не можеше да разбере.
Той скръсти ръце на гърдите си, взря се в тях, а устата му се изкриви в иронична усмивка, защото момчето се опитваше да се махне от Анабела, а тя го придърпваше към себе си, като надничаше предпазливо зад рамото му.
— Наистина, Грант! Шегата ти не е уместна! Аз настоявам да ми кажеш дали не си вземал участие в подобни дейности с оная проститутка, която наричаш своя партньорка!
— Това не означава, че ще кажа на черното бяло и на бялото черно — отговори той подигравателно, — и няма нищо общо с това, което ти вършиш. В момента ме интересува да науча от колко време продължава връзката между вас или между теб и бог знае още колко други — добави той.
— Няма да ти кажа каквото и да било по този въпрос или поне докато не се отместиш и не ми дадеш възможност да се облека. Тогава можем да обсъдим този нещастен епизод.
— Нещастен епизод? — повтори той, като вдигна въпросително вежди. — Защо, Анабела, смятам, че това е най-щастливата ни среща, откакто се познаваме. Не можеш да си представиш колко съм доволен, че разбрах за непостоянната ти природа, преди да реша да се свържа с теб за цял живот. Разбира се, това означава, че няма да се оженим. Определено не мога да имам за съпруга жена, която да ми изневерява с работниците.
В този критичен момент момчето успя да се освободи от Анабела и се опита да се измъкне, голо-голеничко, към стълбата. Не беше направило и две крачки, когато Грант застана зад гърба му и го прикова към пода.
— Недей да мърдаш, защото набързо ще изхвърчиш за ада — предупреди го Грант. — Никой няма да ходи никъде, докато не получа някои отговори.
Междувременно Анабела беше се добрала до разхвърляните си дрехи и ги обличаше много бързо, без изобщо да мисли за шевовете или за сламките, полепнали по плата.
Във всеки друг момент Грант би се смял поне на бързината й, ако не на фалшивата й скромност. Беше видял, че си е обула гащите наопаки, камизолата й също беше наобратно. Обаче при тези обстоятелства самолюбието му беше малко засегнато и настроението му — мрачно. В края на краищата, всеки знаеше, че едно е мъж да изневерява — това почти се приемаше за нормално, — а съвсем друго беше една жена да го прави.
— Така — поде той, — хайде да продължим. Точно от колко време се срещате по такива тъмни местенца?
— От… откакто той ме изнасили първия път — измърмори Анабела, като лицето й от розово стана червено като домат.
Като чу това, момчето възрази доста високо:
— Не съм направил такова нещо! Защо, аз никога дори не бих я погледнал, ако…
Грант го натисна с ботуша си и го прекъсна, като изръмжа.
— Хайде стига, Анабела. Не си мисли, че съм чак толкова наивен — Грант се усмихна подигравателно. — Видях със собствените си очи с какво удоволствие приемаше набезите му, а онези твои тихи стенания не бяха причинени от болка. Разбирам, че да те хванат със смъкнати гащи е малко неудобно, но поне сте длъжни да ми кажете истината. Откога?