— Откакто оная курва се нанесе при теб — каза тя намусено.
Още едно инстинктивно потрепване на момчето под ботуша подсказа на Грант, че Анабела лъже. Като го натисна пак, Грант попита:
— Откога, момче?
— От миналата Коледа, сър. И това е светата истина.
— Разбирам. Имаш ли нещо да добавиш, Анабела?
Анабела го погледна с умолителен поглед.
— Грант, моля те! Ти трябва да разбереш. Толкова бях сигурна, че ще ми подариш годежен пръстен по време на празниците и когато не го направи, бях направо побъркана от разочарование.
— И започна да си лекуваш раните, като се забавляваш с работниците. Колко странно. После, за да добавиш още един грях, имаш нахалството да претендираш, че си бременна от мен, като ме придумваше да се съглася да обявя годежа ни по-рано, отколкото бяхме решили. Кажи ми, Анабела, бременна ли си или не? Ако си бременна, откога и от кого?
Анабела избухна в сълзи. Грант не знаеше дали се преструваше, нито пък го беше грижа. Макар и случайно, сварването на Анабела с любовника й беше удар за него и той не изпитваше никаква симпатия към нея. Не и сега, когато се чувстваше така ужасно измамен и използван и се опитваше да прикрие чувствата си! По дяволите! Той имаше доверие на Анабела, а тя беше го предала!
— За това не те излъгах, Грант. Ти трябва да ми вярваш! Аз нося твоето дете!
— Прости ми, но се съмнявам, скъпа моя — каза той, като отчетливо натъртваше всяка дума. — Обаче съм любопитен да разбера в кой месец си. Изобщо не ти личи, че си бременна. Като съдя по това, което видях преди малко, бих казал, че гърдите ти и кръстът ти са малки както обикновено.
— Отвратителен звяр! — изхълца Анабела.
— Чувал съм го вече. Кога беше последният ти цикъл, Анабела?
Лицето й отново пламна при прекия му въпрос. Независимо от това тя се изправи гордо и заяви:
— Ако искаш да знаеш — преди два месеца.
Той й се поклони леко.
— Благодаря ти, скъпа. Това беше доказателството, от което се нуждаех. Тъй като с теб не съм спал отпреди три месеца, вярвам, че със сигурност можем да кажем, че детето не е от мен. Надявам се да си щастлива с твоя донжуан — той се обърна и започна да слиза по стълбата.
— Грант! Почакай! — извика подире му Анабела. — Моля те! Не можеш да ме оставиш така! Не можеш! Какво ще кажа на татко?
— Каквото желаеш, Анабела. Това си е изцяло твой проблем.
Грант размишляваше. Чувстваше се самотен, обиден и предаден. Беше се отдал на самосъжаление и беше пиян до козирката! След като си тръгна от Анабела, той отиде в Лексингтън и не се прибра вкъщи, докато не изпи всичкото уиски във всички кръчми в града. Докато яздеше обратно към „Мисти Вали“, той оплакваше горчиво всички нещастия, които го бяха сполетели, като ги изброяваше на глас:
— Първо татко и майка умряха. Това беше началото. После трябваше да се грижа за фермата и за Тед, а Тед винаги, се заплиташе в някоя неприятност. Трябваше да не го пращам с онзи хаймана в Ню Орлиънс, особено с оня негов приятел Уидмарк. Трябваше да се сетя, че ще донесе неприятности. А сега и той си отиде. Не знаеше ли, че ще му простя всичко, независимо какво? Наистина бях побеснял, но по дяволите! Той ми е брат и аз никога няма да се откажа от него. Сега не знам къде е, нито как е, нито дали този глупак е все още жив! По дяволите всичко! Защо всеки, когото обичам, си отива и ме изоставя? Отначало семейството ми, а сега и Анабела, макар че не я обичах, нито пък я харесвах. Загубих си и половината ферма и половината коне! Колко още трябва да понеса? — той потупа приятелски коня по врата и продължи сантименталното си признание, сякаш животното наистина разбираше оплакванията му. — И после кой идва в живота ми — оная двулична измамница. Манда. Най-добрата курва, която някога съм срещал. Като ягодова глазура върху едно наистина каменно сърце! — Грант пиянски се изсмя на тъпото сравнение, което беше измислил. — Ей, ама тя се осмели да ме нарече жребец за оплождане? Не, аз казах, че съм такъв. Тя ме нарече жребец. И при това — хубав жребец. Е, в крайна сметка, не е толкова лошо, нали, момчето ми? — той отново потупа коня. — Това е комплимент, ако си помислиш за оная работа, приятелю. А тя е една хубава кобила, макар че не е дамата, за която се мисли — той изръмжа: — Дама? Ха? Каква смешка! Вече започвам да се чудя дали изобщо зная какво е туй дама! От едната страна е Манда, която се появява облечена като проститутка, с лакирани пръсти на краката, постоянно правеща балончета с дъвката си и псуваща като говедар, като побеснее, но която се оказа девствена, едно от най-невероятните неща, които човек би могъл да си представи! А от друга страна, малката, сладка, невинна Анабела, красавицата на Лексингтън, производство на една от най-известните южняшки фамилии, с най-безупречното държание. От устата й капе мед и масло и не би могла да каже „лайно“, дори ако цялата й уста е пълна с такова, а освен това ходи като по часовник всяка събота на църква! Измами ме тя, наистина ме измами! И то с някакво конярче!