Кажи ми сега какво може да разбере човек от това? Сега ще ти кажа какво — продължи той в търсенето на отговор на пиянското си проучване. — Човек трябва да има едно наум след всичко това, та това е. Да има едно наум, че жените са змии по природа. Променливи са като времето и са почти толкова верни, колкото гърмящи змии! Те са една неприятност, казвам ти. Лоши са всичките! Но аз имам план да си отмъстя, да си върна обратно фермата и да накарам и двете да съжаляват за това, че са се отнасяли към мен толкова гадно. Само гледай и ще видиш!
Когато Грант се прибра, стовари се от коня и тръгна, препъвайки се, към къщата. Пееше с пълен глас третата си интерпретация на „На върха «Олд Смоуки»“, като чуруликаше толкова силно, че би събудил и мъртвец, за „излъганите любовници“ и как „на света няма едно момиче от десет хиляди, на което някое нещастно момче да се довери“.
Той беше стигнал на половината на стълбището, като висеше на парапета с риск за живота си, когато Аманда се появи на площадката горе, а Чалмърс — на тази долу. Той погледна Аманда смутено, като очевидно се притесняваше, че е видяла Грант в това състояние.
— Изглежда, господарят е попрекалил с пиенето тази вечер — каза той неуверено.
— Господарят е пиян като свиня и смърди на уиски — поправи го Аманда сухо.
— Господарят иска да възрази — каза им Грант, като напразно се опитваше да си постави крака на следващото стъпало. — Аз не съм пиян.
— Направо ти повярвах — увери го Аманда.
— Просто за момента съм малко понамокрен.
— А аз мога да стоя права, без да залитам — добави тя, като го видя как се свлече и седна. Като се усмихна, тя слезе при него. — Да се нуждаеш от помощ, Грант?
— Денят, в който ще приема помощ от жена, ще бъде, когато ме заровят в гроба.
— Чалмърс — каза Аманда с приглушен смях, — върви и донеси една лопата и междувременно свари едно кафениче силно кафе, ако обичаш.
— Вещица — измърмори Грант.
— Е, добре, носи си сам кръста — каза тя съчувствено.
— Изобщо не знаеш какво представлява това.
— Имам чувството, че ще ме осветиш по въпроса. Защо не се завлечем до кабинета и защо не разкажеш всичко на леля Аманда? — като почти го влачеше и като го подкрепяше, тя го заведе в кабинета и когато най-накрая стигнаха до дивана, тя с удоволствие го стовари върху него.
— Трябва да взема живота си в собствените си ръце, Манда — каза й той, като се взираше в нея с кръвясалите си очи. — Разбираш това, нали? Някак си нещата излязоха извън мой контрол и заради това изгубих всичко — родителите си, брат си, самоуважението си, половината от „Мисти Вали“. Дори Анабела. Това не може да продължава, нали?
Аманда се намръщи и поклати глава.
— Разбира се, че не.
Какви ги приказваше той? Какви са тези приказки, че е изгубил Анабела?
— Наистина, Манда. Трябва да взема поводите отново в своите ръце. И ти можеш да ми помогнеш да го направя.
— Стига да кажеш как.
Той я погледна с изкривена усмивка.
— Знаех си, че ще се съгласиш. Знаех си, че мога да разчитам да си свалиш картите — той започна да се смее. — Когато си свалиш картите! — каза той въодушевено, сякаш това беше най-смешното нещо, което беше чувал. — Е, това се казва работа!
Аманда го гледаше объркано и поклати отново глава.
— Много смешно — каза тя.
— И добре казано, тъй като ще играем комар.
— Комар? Ние?
Той кимна и главата му се тръсна силно, сякаш Грант беше риба, която дръпна захапаната кукичката надолу.
— Мда. Ти ще ми дадеш шанс да спечеля половината на Тед от „Мисти Вали“.
— Не, няма да ти дам. Откъде ти хрумна такава откачена идея?
— О, Манди! Ти каза, че ще ми помогнеш! Не можеш да се отметнеш от думата си сега! — той каза това с умолителния глас на някое момченце, което иска да мине на неговото, и Аманда никога не беше си помисляла, че може да чуе такова нещо от Великия Грант Гарднър.
— Искаш ли да се обзалагаме?
— Точно това се опитвах да ти кажа. За облога, за условията. Ще ме слушаш ли сега?
— Имам ли друг избор? — попита тя шеговито.
— Ето плана. Ще играем покер и който спечели, взема цялата ферма. И само за да направя облога по-приемлив, ако спечеля аз, ти ще трябва да останеш и да бъдеш моя любовница. Това достатъчно предизвикателство ли е?