— Прекрасно — усмихна се тя самодоволно. — Но само ако останеш да ръководиш фермата, ако спечеля аз.
— Значи се обзаложихме?
— Не още. Първо, обясни ми така, че да разбера точно защо искаш така изведнъж да рискуваш своята половина от наследството си.
— Защото чашата преля, не виждаш ли?
— По-точно би било да кажа, че мозъкът ти е прелял, Грант.
— И това — съгласи се той. — Манди, притежавам само половината от собственото си имущество. Ти си си наумила да провалиш всичко, защото не искаш да ме оставиш аз да водя бизнеса. По дяволите, хората вече не знаят кой ръководи нещата тук! Има прекалено много шефове и просто не може да продължава по този начин. Може да има само един шеф и щом не ми позволяваш да си откупя имота, това е единственият начин да се разреши про-про… да уредим всичко. Освен това — допълни той с нахална усмивка, — мястото на жената е в леглото на мъжа, не зад бюрото.
— Браво на тебе и на твоите предразсъдъци — тя се обърна към него и започна да ръкопляска. — А какво ще стане, ако изгубиш всичко, Грант? Какво ще стане, ако аз спечеля? Тогава какво ще направиш със себе си? Какво ще стане с безценната ти мъжка гордост?
— Ха! — каза той подигравателно с тъжен смях. — Каква гордост? Оная, която ми е останала, е на бунището! Слугите ми вече не ме уважават — при тази реплика той погледна горчиво към Чалмърс, който слагаше кафето на масата пред дивана. След това погледът му се върна на Аманда, но този път обвинително: — Ти постоянно ме правиш за посмешище, а сега и Анабела се е сближила с онова конярче!
— Какво е направила Анабела? — попитаха Аманда и Чалмърс едновременно.
— Да! Сварих я в сеното с него тая сутрин! Грухтяха като разгонени прасета! Единственото добро нещо беше, че все още не бях поискал ръката й от баща й, за което сега и дума не може да става.
— Надявам се! — възкликна Чалмърс.
Аманда беше твърде изненадана, за да каже нещо.
— И всички ще ми се подиграват, защото това продължава от половин година, а пък аз не съм знаел — простена Грант. — Тая уличница почти ме заведе до олтара, като ме накара да вярвам, че носи моето дете!
— Така ли е? — изписка Аманда и сърцето й падна в петите.
— Бременна? Да. От мен? Нее. И преди някой от двама ви да започне да ми задава глупави въпроси, позволете ми да ви уверя, че поне елементарни сметки мога да правя и мога да изчисля възможностите. Няма такива — детето не е мое. Дори и да беше, нямаше да се оженя за тази глупава мръсница. Щях да издържам детето, но нея — никога.
— Съжалявам, Грант, наистина — каза Аманда тихо, като вече не се чудеше защо клетият Грант се е опитал да удави мъката си в алкохол.
— Спести си съжаленията — изръмжа той сърдито. — Раздай само картите и ми дай шанс да си спечеля дома отново, а заедно с това и малко себеуважение.
— Грант, защо не се замислиш малко? В крайна сметка, никой не ни гони. Остави тази идея да отлежи в главата ти за още няколко дена и съм сигурна, че ще разбереш колко е глупава.
— Не. Решил съм. Чалмърс, ти ще ни бъдеш свидетел, тъй като изобщо не се съмнявам, че през цялото време си подслушвал и знаеш за какво става въпрос.
— Сър, трябва да ви напомня, че способностите ви са малко… ъъ… малко притъпени в момента. Мис Аманда е права, като ви предлага да си помислите за това.
— Слушай какво, предателски празноглавецо! Ние ще играем и ако не искаш да ни станеш свидетел, ще си намеря някой друг. Също така ще имаш най-голям интерес от това да се молиш Аманда да победи, защото, ако аз надделея, можеш да се окажеш на път за Англия.
— Грант, идеята ти определено не ми харесва — настоя Аманда.
— Какво става, Манди? Да не си се изплашила, че ще загубиш? — каза подигравателно той.
Тази мисъл наистина й беше минала през ума и последното нещо, което желаеше, беше да изгуби половината си от „Мисти Вали“ или да бъде любовница на Грант, да е изцяло подчинена на мъжа, когото обичаше повече от всичко на света, и да бъде захвърлена като прочетен непотребен вестник, да живее всеки ден в напрежение от това, кога ще й се насити и кога ще я изхвърли. С една дума, Аманда не би могла да си представи по-злочеста съдба.
Разбира се, почти нямаше никаква надежда да спечели сърцето на Грант, ако не приемеше тази безсмислица и ако останеше съпритежател и съдружник на Грант. Единственото различие беше, че ако загубеше, губеше себеуважението си, а също така и новопридобитото си богатство и сигурност. Ако пък спечелеше, щеше да бъде два пъти по-богата, а както някога Мейси й беше казал, с парите идва и уважението, макар и малко неохотно дадено отначало. А Аманда винаги беше си мечтала за уважение и никога не беше го получавала.