Тогава какво я е грижа! Тя не беше искала това неочаквано преимущество буквално да й се появи пред носа. И ако Грант беше малко по-трезвен, щеше да го забележи и да нагласи картите си под такъв ъгъл, че тя да не може да ги вижда. В крайна сметка, не беше виновна за нищо! Освен това той беше единственият, който настояваше да се играе тази игра и който я насади на нея, когато тя изобщо не искаше да се възползва от този абсурден за него залог.
Разбира се, ако нищо не кажеше, играта нямаше да бъде честна, макар че не беше честна още от самото начало, тъй като Грант беше пиян. Тя трябваше да победи независимо от всичко и този циничен глупак трябваше да си получи заслуженото заради униженията, на които я беше подложил!
Аманда копнееше тя да бъде този, който да му го даде, дори и по този начин. Сега тя имаше тази възможност и беше прекалено добра, за да я изпусне. Тя щеше да спечели фермата тази вечер, независимо чрез какви средства. После, колкото и време да й е необходимо, ще го държи в ръцете си. По един или друг начин ще му покаже някои основни неща — най-напред, че жените не са създадени на този свят единствено за да доставят удоволствие на мъже като него, че те също имат мозък, както и мъжете, че имат чувства и емоции, с които не бива да се играе толкова невнимателно. Най-важното от всичко може би беше да му докаже, че не е необходимо една жена да се е родила на сатенена възглавница или да е от кралско потекло, за да бъде дама.
По-късно, когато той щеше да има достатъчно време да обмисли грешките си и предразсъдъците си, тя ще му даде неговата половина от фермата, като няма да иска нищо срещу това, освен да се отнася към нея самата с уважението, което заслужаваше.
Като реши да не позволява повече на съвестта си да я измъчва, Аманда продължи да побеждава нищо неподозиращия си опонент. За всяка спечелена ръка от Грант тя печелеше осем и най-накрая, когато свалиха картите, имаше четири аса и по един фул четворки и шестици.
Точно в момента, когато Грант загуби и Аманда се пресегна, за да прибере и последния му жетон, а Грант започна да осъзнава, че наистина е загубил, една светкавица изплаши всички. Дори Чалмърс, който беше обикновено толкова невъзмутим, подскочи от изненада, когато стаята се освети, сякаш беше ден. При тази неземно ярка светлина цялата къща се разтърси от ужасния гръм, който продължително и зловещо отекна след светкавицата.
Аманда потръпна ужасено, ръката й се разтрепери и събори няколко жетона на земята. Картите са разхвърчаха, сякаш бяха хвърлени нагоре от някаква невидима магическа ръка.
Дори Грант, в замаяното си състояние, макар и по-добре след кафетата, но не напълно трезв, скочи на крака, и то толкова неочаквано, че едва не падна.
— По дяволите, беше толкова близо! — възкликна той, като дори си помисли, че е напълно естествено тази зловеща светкавица да се стовари точно когато се решаваше съдбата му.
— Грант! Не богохулствай! За бога, не и сега! — помоли го Аманда задъхано, като все още държеше ръка на разтуптяното си сърце. Треперейки цялата, тя също се чудеше дали това не е някакъв знак от небесата — може би по този начин бог показа гнева си за това, че тя спечели играта на покер по нечестен начин.
Аманда тъкмо се канеше да си признае греха, когато Грант каза провлечено и със сарказъм:
— Твърде късно се сещаш за бога, скъпа моя! Твърде късно!
— Какво имаш предвид, Грант? — попита го тя с хладен глас, като започна да забравя за признанието си и се ядоса на страха си.
— Нищо — каза Грант отвратен, като се свлече на възглавничките на дивана с въздишка на умора. — Просто съм озлобен и ядосан, макар че, трябва да признаеш, имам основание да съм в лошо настроение. Това определено не е един от най-хубавите ми дни.
— Вината не е моя.
— Не, но сега ми се иска да си бях запазил талисмана ти. Може би и аз щях да имам късмет с него, а на теб нямаше да ти върви толкова тази вечер.
— Това за мен едва ли би имало значение — увери го тя без никакво съчувствие. — В края на краищата, вече е твърде късно да обсъждаме нещата, нали? Фермата е моя — тя стана и продължи да го гледа как стои отчаян. — И аз, и Чалмърс се опитахме да ти кажем, че ще съжаляваш, но ти не искаше да ни послушаш. Сега е време да си понесеш последствията и, надявам се, няма да се опиташ утре сутринта да се отметнеш от думата си, след като напълно осъзнаеш тазвечерната си глупост. Също така, понеже настрои Дарси срещу мен, ще трябва да отидеш в града и да ми наемеш друг адвокат, който да ме защитава.