— Няма да бъде необходимо. Ще накарам Пепърмайер да уреди документите и да прехвърли всичко на твое име, а Чалмърс може да бъде свидетел.
— Ако се доверя на твоя адвокат, все едно да пусна лисицата да варди пилетата — каза тя подозрително.
— Не. Той е отвратително честен. Ако не беше такъв, много отдавна щяхме да сме измислили начин, по който да си върна половината на Тед. Имаш думата ми, Аманда.
— Също така бих желала да ми обещаеш, че няма да се опитваш да се откажеш от споразумението ни да останеш да ръководиш фермата, Грант.
Той мрачно кимна с глава. Приличаше на мъж, чиято гордост е окончателно стъпкана. След това уморен предложи:
— Би ли желала да подпишем обещанието с кръв, скъпа моя?
С доволна усмивка, тя отговори:
— Потта по челото ти ми стига засега.
Ако Грант си мислеше, че е лошо Аманда да му бъде съдружник, то нямаше нищо по-лошо от това да му бъде шеф. Тази жена беше истинска варварка! Първо, тя започна да го нарича мистър Гарднър, като намекна по най-вбесяващия начин, че той трябва да я нарича съответно мис Аманда, както подхождаше на новото им положение във фермата. Само за да я ядосва, той продължи да я нарича по всеки друг начин, но не и мис Аманда или мис Сайтс.
В момента, в който Аманда възприе това „мис“ пред името си, тя се нанесе в господарския апартамент. Грант се прибра след нея в къщата на другия ден и намери Чалмърс и още две прислужнички да преместват личните му вещи в една от свободните спални в другия край на коридора. Изненадан, разярен, той не можеше да направи нищо друго, освен да излее злобата си, както и направи:
— Не си губиш времето, скъпа — каза ядосано.
— Няма никаква причина да си го губя, нали? — отговори тя с надменен глас, изразявайки превъзходството си, като беше вирнала нослето си нагоре. — Благодари се, че не накарах Чалмърс да изхвърли вещите ти от къщата. Както си е редът, ти би трябвало да живееш в постройките за персонала на фермата. Обаче не искам да си правя труда и да търся нов дом на човека, който ще ръководи фермата. Това, което правя, е много разумно и ти трябва да го приемеш като такова.
— Приемете вечната ми благодарност, мадам — отговори той злъчно.
— Не ми отговаряйте така надменно, мистър Гарднър, иначе може да размисля — предупреди го тя. — И никога вече не ме наричайте „мадам“! Също така трябва да ви предупредя, че ако случайно ви хрумне да влезете в моите покои, без да съм ви повикала, ще отидете да спите при конете.
— Спокойно, Аманда. Аз не спя с такива баракуди.
— Тогава вкусът ви трябва да се е подобрил, откакто скъсахте с Анабела.
Дори само храненето на една и съща маса с нея беше изпитание за Грант. През цялото време тя го разпитваше за това, какво е станало през деня чак до най-малката подробност: дали са пристигнали новите седла за състезателните коне, след колко време ще бъде готово зърното за прибиране, дали е наел още хора за прибиране на реколтата, как се развиват кобилите на Франсис Търнър и дали ще могат да му ги върнат, когато е посочено в договора, дали Пади тренира редовно Галантния момък и Гордостта на султана.
Грант отговаряше лаконично, с по една дума, и винаги се дразнеше, че не може да се храни спокойно.
Мълвата, че фермата е сменила собственика си, се разнесе мълниеносно измежду работниците. Няколко от тях напуснаха веднага, отказвайки да работят за жена, особено за тази жена. Повечето останаха, уверени, че ще запазят поста си и заплатите си, и че ще изпълняват нарежданията на Грант както по-рано. Що се отнася до тях, почти нищо не беше се променило, освен човекът, от когото получаваха заплатите си. Те все още считаха Грант за свой господар.
Няколко мъже обаче си бяха наумили да се държат предизвикателно към Грант сега, когато той вече не беше собственик на фермата, но след едно сборичкване зад обора те скоро разбраха, че са сгрешили, макар че Грант излезе от битката с няколко рани, за които трябваше да дава обяснение на Аманда, за нейно голямо удоволствие.
— Би трябвало да изпратите този човек при мене и да го оставите да го накажа за неподчинението му — каза тя на Грант.
— И сам се справих, Аманда.
— Виждам. А как изглежда другият?
През сцепената си устна Грант й се усмихна така, че показа мъжкото си самочувствие.