— Достатъчно е да кажа, че сега той свири с уста по-добре и от теб, тъй като има доста голяма дупка, където бяха предните му зъби.
— Надявам се, че няма да продължиш с този вид държание.
— И аз — съгласи се Грант. — Доста болезнено е.
Те почти нямаха никакво време да свикнат с новите си роли, тъй като четвърти юли наближаваше. По-рано Аманда мислеше да бъде с Дарси на стогодишното честване. Когато денят настъпи, но Дарси не дойде, независимо от любезното писмено извинение, което му беше изпратила, тя реши сама да отиде на празниците. Очевидно извинението заради поведението на Грант през онази съдбовна нощ не беше достатъчно за адвоката.
От друга страна, плановете на Грант бяха се променили, тъй като той нямаше намерение да обявява годежа си с Анабела Фостър. Той и Пади подготвяха някои от не толкова тренираните коне за състезанията по време на празника. Макар че можеше да се окаже малко странно и трудно да обясни на приятелите си и на съседите си новото си положение във фермата, все пак можеше да научи най-последните новости за тренирането на състезателните коне.
Като се изключи денят, който прекара в пиянство и от който почти нищо не си спомняше, това беше първият път, когато той и Аманда отидоха в Лексингтън след разгорещената му схватка с Дарси. За разлика от Аманда, която беше изпитвала много пъти хорското неодобрение, Грант беше шокиран от студения прием, който получи при тяхното пристигане. Докато яздеха надолу по претъпканите с хора улици, познатите му открито го отбягваха. Жените бързо прибираха към себе си полите си, сякаш се страхуваха да не бъдат заразени от нещо. Предишните му приятели се преструваха, че не го виждат, обръщаха се настрани или се зазяпваха разсеяно в някоя витрина, или пък започваха веднага да говорят за нещо с най-близкостоящия до тях човек. Много намръщени погледи и шепот следваха преминаването им.
Грант беше зашеметен. Какво, по дяволите, ставаше тук? Тези хора бяха негови съседи, негови приятели от детинство, хора, които познаваше от дете! Ето какво срещна той, след като загуби всичко. Нима това можеше да предизвика такъв обрат? Такова открито презрение? Той не беше първият, който беше изгубил състоянието си. Това беше се случило на много хора, които познаваше, особено по време на войната и след нея. Те не бяха отбягвани от обществото. Дори ако собственият му брат, ако Тед се появеше внезапно отнякъде, щяха да го посрещнат с отворени прегръдки. Но това, това просто беше неразбираемо за Грант.
— Какво им става на всички? — измърмори си той под носа. — Господи, държат се, все едно, че съм убил човек!
— Сблъскахте се за първи път със снобското им отношение, така ли? — попита Аманда язвително, въпреки че и на нея й кипеше отвътре и че се чувстваше наранена, независимо от това, че очакваше подобен прием от елита на Лексингтън. — Е, ще трябва да свикнете с това, Грант. Искрено се съмнявам, че с времето ще се подобри отношението им. Приеми го като един вид урок, като един от фактите, които са ти се изплъзнали досега. Има много лъжовни приятели на този свят, такива, които ще ти се кланят, когато си уважаван и богат и няма да ти обърнат никакво внимание, когато си в нужда. Ако си голям късметлия, може да се намери някой, който е истински приятел, който цени дружбата си с теб, независимо от това, дали имаш богатство и дали те уважават, някой, който наистина те цени заради тебе самия, а не заради сметката ти в банката.
— Цял живот с това ли си се сблъсквала? — попита той крайно учуден.
— Почти винаги — отговори тя безразлично, но добави язвително. — И ти не се отнасяше по-добре с мен. Дори и сега. Но аз съм щастливка. Има няколко души, на които мога винаги да разчитам, хора, които наистина ме обичат, както й аз тях. Дори да нямам нищо друго, аз винаги ще имам Бетси, Амос, Мейси и Рут Уиттейк, ако трябва да спомена само някои от тях. Когато ме видят, те не гледат дрехите ми и маникюра ми. Те ме виждат такава, каквато съм. И аз ги възприемам по този начин. Обичам ги за това, което се намира скрито под дрехите — обичам ги заради доброто им сърце и те винаги могат да ме потърсят, когато имат нужда, и аз ще направя това, което е по силите ми. Това е приятелството, Грант — тя махна с ръка и му показа тълпите от зяпачи. — Това са надменни хора, които в този момент, даже ако си се подпалил, няма дори да плюнат, за да изгасят огъня и да те спасят.
Сред многото любопитни погледи Аманда тръгна напред, като остави Грант и Пади да отидат да подготвят конете за състезанието.
— Ще се оправиш ли? — попита Грант, като се намръщи заради погледите, които отправяха към тях.
— Да, докато само ме гледат злобно и не решат да ме полеят с катран и да ме накичат с пера, ще оцелея — отвърна тя, като се представи за по-храбра, отколкото беше. — Не забравяйте, мистър Гарднър, живяла съм малко повече години, отколкото вие, справяйки се с такова отношение.