— Не, но малко разум няма да ти бъде излишен.
— Ако усетя, че имам нужда от придружител, Пади ще свърши тази работа.
— Пади е постоянно зает с тренировки, както и аз. Нямаме време да играем ролите на бавачки, когато ти се поиска да се правиш на глупачка.
— Тогава ще трябва да си наема човек за тази цел, нали? — каза тя напевно, но очите й святкаха като саби.
Като му омръзна да спори, той се съгласи:
— Добре! Ти победи! Ще отделя време, независимо от това, дали мога или не, за да те придружавам по време на разходчиците ти из имението. Но да не дойдеш и да не започнеш да ми се оплакваш, когато нещата започнат да се объркват и всичко се разпадне поради липса на надзор.
Те също спориха ожесточено, когато Аманда реши да покачи покупателната цена на двугодишните коне, а тази цена според Грант беше невероятно висока.
— Казвам ти, Аманда, твърде висока е. Нашите купувачи просто ще откажат да я платят. А и членовете на асоциацията на отглеждащите коне направо ще припаднат, като чуят това.
— Надявам се всички да получат апоплексия — каза тя злъчно, като се ядоса още повече, припомняйки си последната среща на асоциацията, на която беше присъствала в Лексингтън. Първо, никой не й обърна внимание през цялото време, сякаш беше невидима. После, след като се разделиха, няколко похотливи стари глупака, заедно с няколко от по-младите, започнаха да се докарват пред нея и се възползваха от случая да й направят неприлични предложения! На всичкото отгоре бяха се престорили на обидени, когато им каза да скочат в празен басейн. За капак, като се върна вкъщи и разказа това на Грант, той започна тъпо да се смее.
— О, Аманда, ама и ти си една! Бих дал и последния си долар, да видя физиономиите им, когато си им казала това. Обаче не е за предпочитане да ги обиждаш, както знаеш. Това определено не е начинът, по който можеш да спечелиш приятели и влияние сред фермерите, отглеждащи коне.
— А кой е начинът? Да им приема похотливите предложения ли? — отвърна тя ядосано. — По-скоро на жабите ще им порасне коса! Както и да е, ако те са се държали грубо към мен, заслужават същото отношение и колкото по-бързо го разберат, толкова по-добре!
И така тя реши да вдигне таксата за отглеждането на коне, а също така и цената на конете на „Мисти Вали“, без да си дава труда да се съветва с другите членове на асоциацията или да обсъди въпроса с някои от тях — нещо, което се считаше за неучтиво и некоректно сред тази елитна група.
— Грант, ние имаме доказани победители — оспори го тя. — Време е да вдигнем цената, тъй като държим най-добрите коне. Само след две години толкова много хора ще искат да купят Галантния момък и Гордостта на султана, че ще трябва да им отказваме.
— Както самата каза, това ще бъде след две години. Какво ти дава основание да мислиш, че сега можеш да качиш цените?
— След успешното представяне на конете ни в този сезон името на фермата е на езика на всички. Сега. В момента. И ако нямаме още достатъчно кобили, то ние имаме много жребци от същата порода, дори и от по-добра. Генетичните качества са важни и ние ще бъдем истински глупаци, ако не се възползваме от това.
— Ето, пак мислиш като жена! — заключи Грант, като хем беше ядосан, хем се засмя. — Дай й малко знание и ще си помисли, че е покорила света!
Съвсем скоро той трябваше да си върне думите назад, защото клиентите се съгласиха, без много да се колебаят, на по-високите цени. Отново Аманда победи, като омая всички, излагайки приятно, бързо и компетентно аргументите си. Клиентите им повярваха на всяка сладка дума, откъснала се от устата й, и парите им буквално полетяха от джобовете им към чакащите й ръце. Тя имаше талант, на който Грант не можеше да не се възхищава, макар че това много го дразнеше.
Те отново изпаднаха в противоречие, когато Аманда реши да украси фоайето по свой вкус, а също така да направи и някои подобрения в другите стаи. Грант направо побесня. Това беше домът на фамилията му, който тя разрушаваше! Къщата беше построил прадядо му, а баба му и майка му, с много нежност и любов, я бяха направили уютна. Как се осмеляваше тя да предложи да подменят вещите в нея, дори и да я притежаваше?
— Няма нещо, което да не е на мястото си в тази къща — заяви той. — Всичко е точно така, както аз го харесвам.
— Да, но не е така, както аз го харесвам — каза му тя решително. — Имам пълното право да променям каквото си искам. Завесите във фоайето ще бъдат първото нещо. Те са стари и посивели от слънцето.
— Трябва да ти кажа, че прабаба ми със седмици е търсила подходящ материал за тези завеси. Тя е получила плата чак от Англия и е дала доста пари на една шивачка, за да ги ушие така, както би й харесало.