— Не ми пука, дори да идват и от Бъкингамския дворец! Те са толкова износени, че ще се разкапят. Идва един момент, когато всичко се износва, Грант, както е и сега. Ще накарам също така да облекат наново възглавниците на дивана и на столовете.
— Майка ми със собствените си ръце ги е бродирала! — каза той ядосано.
— Добре ги е направила — призна си Аманда, — но краищата им са много износени и заради това цялата стая изглежда грозна. Обаче, ако си толкова сантиментален към такива неща, винаги мога да ги преместя на горния етаж, където никой, който ни дойде на гости, няма да ги вижда. Ще купя нови мебели.
— И по този начин ще похарчиш още повече пари и ще превърнеш дома ми в бардак. С какво мислиш да замениш възглавниците? С яркочервено кадифе със златни пискюли? Мислиш ли също така да поръчаш и няколко много големи огледала? Може би ще покриеш масата със зелено и ще отвориш игрален дом? Ще доведеш няколко момичета да забавляват нашите гости и ще наемеш пианистка?
— Може и това да направя, ако продължаваш да ми даваш такива прекрасни идеи — подразни го тя с отвратителна усмивка.
— Надявам се, осъзнаваш, че конюшните се нуждаят от боядисване преди летния търг, а пък родилното се нуждае от поправки и оградата на южното пасбище трябва да се закове наново, а също така трябва да се уреждат и някои бизнес сделки — той натърти на думата „бизнес“.
— Имам всичко това предвид — увери го тя. — Фермата няма да бъде изоставена, Грант. Тъй като тази година очакваме по-добра реколта, цената на зърното и на сламата ще бъде по-ниска. Ако това стане, като прибавим и по-високите такси, които вземаме напоследък, и ако сумата не се компенсира, тогава ще използвам личните си фондове за осъществяване на проектите по подновяването.
— И въпреки това идеята ти не ми харесва — възрази той. — Ти направо ще развалиш всичко. „Мисти Вали“ винаги се е ценяла високо от хората, откакто прадядо ми е купил земя тук и е построил тази къща. Внезапно се появяваш ти и нямаш търпение да унищожиш тази чудесна работа. Направо ми прилошава, като си помисля на какво ще прилича това място, след като го подновиш!
— Ако обичаш, излей мъката си на някой друг — каза тя уморено и въздъхна. — Омръзна ми да слушам само да се оплакваш.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
Когато Арт Мейси, придружен от приятелката на Аманда от парахода, ниската блондинка Бетси, спряха с каретата пред „Мисти Вали“ два дена по-късно, Грант направо умря на място. Първата му мисъл беше, че Аманда наистина възнамерява да превърне къщата им или в игрален дом, или в място с лоша репутация.
Преди да успее да се осъзнае от шока при неочакваното пристигане на Мейси и Бетси — хора, които изобщо, не би искал да вижда, — и преди да се прояви като пълен глупак, той забеляза, че момичето лошо куцаше и малкото му бледо лице беше се изкривило от болка. Тогава у него се пробуди джентълменското отношение и като си припомни, че трябва да се държи като истински мъж — нещо, което майка му се беше опитвала да му набие в коравата глава, — той побърза да помогне на приближаващата двойка. По-късно, когато настаняха удобно приятелката на Аманда, щеше да иска обяснения.
— Мейси, Бетси, добре дошли в „Мисти Вали“ — каза той и учтиво кимна с глава. — Заповядайте, влезте. Ще изпратя да повикат Аманда. Предполагам, че е в кабинета — като се приближи неуверено към Бетси, той попита: — Може ли да ви придружа, мис?
— По-добре не, Гарднър — отвърна Мейси. — Бетси има няколко счупени ребра и по-добре сама да прецени как да се движи, за да не я боли.
— Все пак благодаря — каза тя, като направи болезнена гримаса.
Докато стигнаха до вратата, Аманда вече беше там и ги посрещна. Доволната й усмивка веднага се стопи и лицето й придоби загрижено изражение.
— Бетси, скъпа, какво се е случило?
Грант беше убеден, че някой от клиентите на Бетси я е пребил, но отговорът на Мейси беше далеч по-зашеметяващ.
— „Царицата на хазарта“ избухна във водата на четвърти юли. Мислех, че сте прочели за това. Пишеше го почти във всички вестници.
— О, господи! — Аманда пребледня и за момент Грант си помисли, че ще тя припадне. Той се пресегна към нея, за да я подкрепи, а Мейси заведе Бетси до най-близкия стол и й помогна да се настани в него.
— Напоследък нямахме много време за четене на вестници — каза Грант. — И никой не е бил в града от няколко дена, тъй че тази новина е голяма изненада за всички нас.
Като се намръщи, той погледна към Аманда и видя, че се е вцепенила от уплаха.