Това по-скоро би означавало доживотен затвор с една злобна жена дявол, помисли си Грант и потрепери при тази мисъл. Може би Арт Мейси не познаваше Аманда чак толкова добре или тя никога не беше разкривала отвратителната си страна — тази, която пазеше за хора, които ненавиждаше, и особено за Грант Гарднър. Да се ожени за нея?! Когато някоя кобила роди пиле!
Пилета, гъски, всякакви други птици бяха поне десет пъти по-добри от патките, мислеше си Грант, по-добри от Сладкобузко, който постоянно му се мотаеше в краката. Малкото патенце бързо се превърна в едно разглезено чудовище. Поне приличаше на такова сега, когато порастваше и започваше да си сменя пухчето с истински пера. Почти цялото пухче на патето опада и сега то беше полуголо, макар че навсякъде по тялото му бяха наболи пера. Изглеждаше така, сякаш е болно от краста.
Но дори и сега Аманда отказа да го затвори някъде навън, където му беше мястото.
— За бога, Грант, прояви малко състрадание! То ще настине с тая рядка перушина.
— А ти прояви малко разум, Аманда — отвърна Грант, имитирайки я. — Средата на юли е и е ужасно топло. Единственото нещо, което това същество може да усети, е подметката на обувката ми, ако продължава да ми се мушка под краката.
Сладкобузко сякаш разбра какво каза Грант и се втурна към него, захапа единия му крачол и злобно го дръпна.
— Виждаш ли това? — каза Грант, като погледна унищожително малката птица. — Ако не бях с ботуши, той направо щеше да ми откъсне парче месо. Той е цяла заплаха!
Аманда почти му се присмя:
— Изглежда, че той просто не харесва мъже — обясни тя с очарователна усмивка. — Ако ще се почувстваш по-добре, ще ти кажа, че той няколко пъти ухапа Дарси, нападна дори Чалмърс, когато ставаше една сутрин от леглото, и го ухапа по палеца. Сладкобузко предпочита жените — нещо, което е напълно нормално за момченцата.
— За патоците — поправи я Грант, като погледна насмешливо и Аманда, и патето, докато тя го вдигаше и го сгуши, без да я е грижа, че ще си изцапа роклята.
— Моля?
— Мъжките патки се наричат патоци, Аманда.
— Благодаря. Ще се опитам да го запомня — след малка пауза и с усмивка, която би засрамила и самата Ева, тя попита сладко: — А как се наричат хората от мъжки пол, Грант, щом си толкова вещ в тази област?
— Мъже — отговори той кратко.
— Така ли! — тя присви устни, тъй като не можа да си сдържи усмивката. — Надявах се да чуя нещо по-точно и по-изразително, като например: рогати развратници, похотливи свалячи, хищници.
— Много смешно, Аманда. Продължавай, скъпа — предупреди я той и зелените му очи се плъзнаха по привлекателните форми на тялото й, — но съвсем скоро аз ще се възползвам от някои от твоите безбройни покани, които постоянно ми отправяш.
— Все още нищо не съм ти отправяла.
Грант се изсмя.
— Така ли мислиш? С всеки поглед, с всяка стъпка, с дрезгавите трептения на гласа си ти постоянно пращаш сигнали, които и един слепец би разбрал. Аз не съм сляп, не съм глух, нито пък съм твърде стар, за да не отговоря на примамливия ти зов. Тъй че внимавай, скъпа, после да не кажеш, че не съм те предупредил.
Грант скоро се примири с факта, че Бетси ще остане да живее при тях, поне за известно време. След ужасния инцидент тя не само имаше счупени ребра, но беше лошо ожулена и изгорена. Все пак беше се отървала леко, макар че щяха да минат доста седмици, преди напълно да се възстанови.
Като допълнение към всичките си други грижи, сега Аманда трябваше да се грижи за Бетси. Без изобщо да се замисли, тя остави в опитните ръце на Грант много от предишните му задължения.
Точно когато подготовката за предстоящия търг на коне беше в разгара си, Грант разбра колко много е нараснала неприязънта на съседите му и на търговците към него. Начинът, по който то приеха на четвърти юли, беше само началото на неприятностите му, макар че приятелите му се опитваха да изтрият петното от репутацията му. Спречкванията на Аманда с асоциацията на отглеждащите коне накара хората направо да настръхнат.
Първото доказателство за това беше, когато снабдителят им на зърно, без каквито и да било обяснения и предупреждения, отказа да им достави заявената за есента поръчка. Когато Грант отиде в града да го попита защо, мъжът му отвърна враждебно:
— Не търгувам с курви и сутеньори — каза той направо на Грант и му затвори вратата под носа, оставяйки го напълно учуден.
После, когато Грант реши да купи боя за боядисване на обора, собственикът на магазина поиска да му плати веднага, преди да натовари поръчаното количество.
— Бройте пари за всяка кутия, Гарднър, и тогава ще я получите — каза той грубо. И следа не беше останала от обичайната му любезност. — Сметката на „Мисти Вали“ е прекратена. Повече никакво купуване на кредит или плащане в края на месеца.