— И откога? — попита Грант ядосано.
— Откакто онази жена пое фермата и започна да кани разни никаквици. Ако иска да отвори публичен дом, то поне да го направи открито и честно, както и другите съдържатели, а не да се прикрива зад работата си във фермата за коне.
Той получи същото отношение, когато се опита да поръча нова ограда за пасищата.
— Съжалявам, Грант — измърмори изчервеният от неудобство чиновник, — но мистър Еплингър няма да изпълни поръчката, ако не му платите предварително. Вероятно си мисли, че после може да не си получи парите.
Унижен и ядосан, толкова ядосан, че би убил някого, Грант излезе и отиде направо в офиса на Пепърмайер, като нахлу в стаята на адвоката, без да изчака да съобщят за него.
— Какво, по дяволите, става? Всички търговци в града отказват да продават на кредит на „Мисти Вали“, а отдавна дадените поръчки са отхвърлени и в отговор трябва да слушам единствено някакви абсурдни приказки за проститутки и публични домове! По дяволите, нямам никакво време да се занимавам с такива глупости!
Пепърмайер му направи знак да седне.
— Е, синко, тези дни тъкмо се канех да намина към фермата, но ти ми спести идването. Честно казано, не горя от желание да обяснявам тези деликатни въпроси на мис Сайтс, признавам си.
— Значи знаеш каква е ситуацията — заключи Грант, — докато аз изобщо не подозирах какво става. О, разбира се, че знаех, че всички се настроиха срещу мен, след като разбраха за Анабела и за инцидента с Дарси, но си мислех, че скоро ще забравят и всичко ще отшуми. Явно съм сгрешил. Но защо? Да не би да се говори още нещо, което не знам?
— Старата песен на нов глас, само че са прибавени още няколко куплета — каза Пепърмайер.
— Като например?
— Например, че бащата на Анабела Фостър се отби вчера при мен. Изглежда, дъщеря му се кълне, че ти си я „направил трудна“ и сега отказваш да постъпиш както би подобавало на един джентълмен. Фостър пожела да ти кажа, че макар и да си последният човек, който би искал да има за свой зет, ще трябва да поемеш отговорността за случилото се и да осигуриш необходимите пари за издръжката на детето.
— С какво? — попита Грант. — Та аз имам само едни дрехи на гърба си! Освен това детето не е мое и да бъда проклет, ако платя за кефа на някой друг!
Пепърмайер кимна.
— Вчера казах същото на Фостър, но той изобщо не се трогна, уверявам те. Също така ме посетиха няколко представителя на асоциацията на отглеждащите коне, които бяха много ядосани и твърде недоволни, макар и не толкова от теб, колкото от мис Сайтс. Изглежда, тя има някакво особено желание да дразни хора с положение в обществото, нали?
— Меко казано — съгласи се Грант, като се усмихна пренебрежително.
— Е, и този път добре се е представила. Независимо дали притежава „Мисти Вали“ или не, това не й дава никакви гаранции, че може да стане член на асоциацията, и тези чудесни хора сега не искат да й позволят да се присъедини към тяхната група. Молбата й да стане член е отхвърлена единодушно, а начело на цялото това вълнение не е никой друг освен нашият мистър Фостър.
— Изобщо не съм изненадан да чуя това — каза Грант. — Но не окачвах такова нещо от някои други членове на асоциацията. Понеже Аманда не се е постарала да им се хареса и не се е консултирала с тяхната прословута асоциация, изглежда, тя несправедливо е понесла ударите от омразата на Анабела и моята глупост.
— Повече, отколкото си представяш, Грант. Говори се, че тя посрещала с отворени обятия и други „неподходящи хора“ в „Мисти Вали“, че е изпратила покани на безброй много комарджии и дами с лоша репутация и че планира да отвори някакво заведение, как да кажа, не съвсем почтено.
Грант кимна смутено.
— Признавам си, че същата мисъл и на мен ми мина през главата особено когато Аманда започна да променя обстановката в къщата. И аз си помислих, но съвсем за кратко, имай предвид това, че наистина иска да я превърне в игрален дом. Но съвсем скоро се успокоих и разбрах, че напълно греша, и то само защото не харесвах предишната професия на Аманда и тази на нейните приятели.
— Има и още нещо — предупреди го адвокатът. — За да потвърдят слуха, много от членовете на асоциацията твърдят, че тя се е опитала да им купи гласовете, предлагайки тялото си. Услуга за услуга, така да се каже.
— Но това е абсурдно! Те се опитват да кажат на черното бяло, а знаят, че всичко е било точно обратно! Подразнили са се, когато Аманда им е отказала.