— Да, чух и тази страна на историята — каза Пепърмайер. — Но не е била много тактична в отказа си, нали? Станфорд Дарси също твърди, че мис Сайтс е флиртувала с него постоянно и че дори няколко пъти го е поканила да сподели леглото й, тъй че в момента примерните граждани на Лексингтън изобщо не биха я приели любезно. Трябва да ви предупредя — по-зле ще става, не по-добре. Засега негодуват и се възмущават само хората от района и виждаш резултата. Но господ знае колко бързо ще се разнесе мълвата и кога ще се отрази това пагубно на деловите ти отношения. Мисля, че трябва да си подготвен за това, че ще се провалят няколко сделки в най-близко бъдеще.
Грант изстена поразен и захлупи глава с ръцете си.
— По дяволите! Само това липсваше! Трябва да има начин всичко това да спре, Дарси да престане да се меси и Анабела да си затвори устата!
— Добре, ако измисля нещо, ти и мис Сайтс ще сте първите, които ще го узнаете — увери го Пепърмайер. Грант понечи да си тръгне, когато адвокатът каза: — Между другото, Грант, май че някой налива масло в огъня, може би някой не добре информиран посетител или недоволен работник, който е заобиколен от много хора. Той разправя, че Аманда събира предишните си колеги с някаква незаконна цел.
— И този слух, най-вероятно, тръгна от мен — съгласи се Грант с отчаяние в гласа. — Спомням си, че когато бях много разгорещен, казах нещо подобно на някой от моите приятели и кой знае кой друг ме е чул. Между другото Аманда не е направила нищо нередно, само прибра една своя приятелка, която е ранена при експлозията на парахода в Сейнт Луис и се нуждае от помощ и грижи. Ако в това има нещо лошо, то аз ще танцувам гол в центъра на града!
— Само ако продавам билети за представлението — изсмя се Пепърмайер. — А също така, какъвто съм си страхливец, ще оставя ти да обясниш всичко на мис Сайтс, докато аз се опитам да намеря някакъв изход от положението, макар че в момента се съмнявам дали и едно публично изявление в „Лексингтън нюз“ би променило общественото мнение.
— Щом това е единственият изход, ще го направя — закле се Грант, — ако нищо друго не помогне, то поне ще извадим наяве и нечии други кирливи ризи — не само моите и на Аманда. Мръсотията ще опръска и някои от най-ревностните клюкари, например семейство Фостър. Благодаря за предложението. Ще го имам предвид.
— Грант, аз само се пошегувах — каза объркано адвокатът. — Това не беше сериозно.
— За мен беше — отговори Грант, като се усмихна язвително.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
Минаха няколко дена, преди Грант да се реши да каже на Аманда какви слухове се носят из града. И той, както и Пепърмайер не искаше да бъде човекът, който ще й каже, и изобщо не знаеше как до го направи. Беше сигурен, че Аманда ще се разстрои, че това дълбоко ще нарани нежната й душа, и той направо се изплаши при тази мисъл. Ето защо отлагаше колкото можеше, като напразно се надяваше междувременно да намери някакво просто решение на проблема.
Когато Аманда спомена, че ще заведе Бетси в Лексингтън да купи някои нови рокли за приятелката си, Грант разбра, че повече не може да отлага. Нямаше как да го избегне. Тя трябваше да знае за това, преди да се сблъска с нажежената атмосфера, трябваше да е подготвена и да научи всичко от него.
Аманда направо избухна. Първият й изблик на гняв беше отправен към надутите членове на асоциацията на отглеждащите коне.
— Гадни лъжещи глупаци! Лигльовци и сополанковци! Ах, тези… тези конски задници! — Като скочи от стола си, тя започна да крачи напред-назад из кабинета и като стигаше до бюрото, отваряше чекмедже след чекмедже и ровеше във всяко от тях. — По дяволите! Къде съм си сложила дъвките! — изруга тя и още повече се ядоса. Като не можа да ги намери, отвори рязко табакерата на Грант и взе една пура. — По дяволите проклетата дъвка! — избухна тя. — Ако някога започна да пуша, то едва ли би имало по-подходящ момент! — с пура в ръка тя закрачи към вратата.
— Къде отиваш? — извика той след нея, безкрайно благодарен, че тя изля яда си в думи, а не в сълзи.
— В обора. Да псувам конете! Може и да изрина някоя конюшня, докато съм там, защото, ако не излея малко от яда си, направо ще експлодирам!
Грант тръгна подире й и не можеше да не се засмее, като си представи как тя ще „благославя“ всеки един от членовете на комисията и неговите роднини.
— Не можеш да пушиш в обора, Аманда — напомни й той.
— Тогава ще псувам в обора, а ще пуша на двора! И след това най-вероятно ще ударя няколко яки глътки от най-доброто ти уиски, за капак на всичко!
— Добре. Може би, ако се напиеш достатъчно, ще те прилъжа да играем на покер и ще си спечеля отново фермата.