— Вината не… не беше моя — заекна тя, като цялата трепереше.
— Кой, ако не ти, беше толкова глупав да се мотае зад ковачницата, където никой не го вижда и чува?
— Аз… аз…
— Точно така. Ти! И заради това едва не те изнасилиха!
Гневът и най-искреното възмущение най-накрая развързаха езика на Аманда.
— Вината беше колкото моя, толкова и твоя! — отвърна му тя за негово голямо учудване. — Ти беше този, който се отнасяше с мене като с мръсница и ме тъпчеше. Ти ми отказа елементарно уважение още в момента, когато пристигнах, и направи всичко възможно всички да разберат за каква ме смяташ. Как трябваше да преодолея това, Грант? Кажи ми защо работниците ще се отнасят по-различно към мен, щом самият ти ги научи още от началото да се отнасят презрително! Ти им даде пример, ти беше техният водач и те те последваха! Имам само една шепа приятели тук, които пренебрегнаха твоето мнение, че съм измамница и курва. Останалите просто ти подражават.
Думите й бяха толкова правдиви, че Грант се почувства като ударен с мокър парцал, и това го накара да види резултата от презрението и предразсъдъците си. Картината, която Аманда му описа, изобщо не беше приятна, нито пък истината, която трябваше да приеме за себе си. Но всичко беше вярно. И по-рано си го беше признавал донякъде, но сега осъзна, че трябва да разбере и да приеме истината за себе си — да я приеме в собственото си сърце и душа.
— Аманда, съжалявам — започна той, като посегна към нея и отправи най-искреното извинение, което някога беше произнасял.
Аманда потрепери и се дръпна настрана, сякаш й подаваше пълна шепа с гърчещи се змийчета. Макар че реагира така, защото беше уплашена след нападението на Ъркъл, а не за да отблъсне Грант, той не го разбра по този начин.
— Чудесно. Оставям те сега, Аманда — каза с равен глас. — Ще поговорим по-късно, когато си по-добре настроена към мен.
Имаше много неща, за които Грант трябваше да си помисли, най-вече за отвратителното си държание и за последиците от него. Колкото повече мислеше, толкова по-виновен се чувстваше. Ако не беше той и начинът, по който беше се държал с нея, на Аманда нямаше да й се наложи да преживее неодобрението на околните, нито пък щеше да е подложена на риска да я изнасили някой от собствените му работници. Само ако беше приел присъствието й по-нормално, ако не беше се отнасял постоянно с пренебрежение към нея, ако не я беше измъчвал, ако беше спазил елементарното благоприличие и се беше държал настрана от нея, тя щеше да има възможността да разпръсне всякакви обвинения относно репутацията си и щеше да върви с високо изправена глава.
Но не! Той й беше откраднал най-скъпото нещо, дадено й от бога, когато, без да се замисли, беше отнел невинността й. След това я нарани повторно, като разкри интимните им отношения на Дарси, а съответно и на цял Лексингтън. Сега трябваше да измисли някакъв начин, по който да оправи нещата и за двамата, макар че изобщо не знаеше какво би могъл да стори.
От цялата тая бъркотия в главата му се въртяха две различни мисли, които привидно нямаха никаква връзка помежду си. Едната беше тази, която Пепърмайер подхвърли на шега — да даде обява във вестника. Другата, доста по-объркваща, беше предизвикана от думите на Мейси — да се ожени за Аманда. Колкото повече обмисляше всяка идея поотделно, толкова повече те се смесваха, докато накрая се сляха в една.
Да речем, че се оженеше за нея. Ако му станеше жена, щеше ли да се подобри общественото мнение за нея? Щяха ли хората да започнат да я уважават повече, отколкото преди? Може би, когато отново стане собственик на „Мисти Вали“, както би следвало по закон, след брака и той ще получи отново уважението на хората към себе си. Освен това Грант отдавна беше член на асоциацията на отглеждащите коне, дори и сега, когато на Аманда й беше отказано това право.
Разбира се, Анабела нямаше да престане със своите лъжи, нито пък Дарси. Ако не помогнеше нищо друго, то съдбата щеше да се намеси, когато Анабела родеше дете, което изобщо нямаше да прилича на Грант. А що се отнася до приказките на Дарси, те лесно можеха да бъдат обяснени с чувство на ревност и характеризирани като естествена реакция на отблъснат ухажор. Ако всичко това не свършеше работа, Грант щеше да прибегне до последната мярка — да направи публично изявление в „Лексингтън нюз“, като назовеше определени имена, дати и места, така че всички да ги узнаят.