Да, колкото повече се замисляше над проблема, за неговото решаване и за вероятния резултат, толкова повече разбираше, че бракът беше единственият изход, като оставим настрана факта, че не обичаше Аманда и че тя все още не беше дама, или поне не беше това, което той влагаше в тази дума. Както баща му обичаше да казва: „На каквото си постелиш, на такова ще легнеш“ и Грант просто трябваше да легне на това, на което си беше постелил. В този случай женитбата беше най-разумното, най-джентълменското нещо, което можеше да направи.
След като стигна до този извод, макар че го беше донякъде страх, разбра, че единственото нещо, което трябваше да направи, беше да убеди Аманда.
— Ти да не си се побъркал напълно? — възкликна тя, като не можеше да повярва на ушите си. — До вчера ми казваше, че съм идиот, и ми крещеше. Само преди месец едва можеше да ме гледаш и съвсем ясно си спомням, че ми каза, че аз съм последната жена, за която може някога да се ожениш. А сега изведнъж нямаш търпение да ме заведеш до олтара! Грант Гарднър, ти си най-откаченият, най-ненормалният човек, когото някога съм срещала! Нарочно ли се опитваш да ме подлудиш, или си такъв по природа и го правиш естествено?
— Аманда, ако се успокоиш малко, може би ще можем да обсъдим нещата разумно.
— Няма нищо разумно във всичко това! — настоя тя. — Кажи ми, Грант, ако се оженя за теб, какво повече бих спечелила от това, което притежавам в момента? — продължи тя, като показа с ръка къщата и земята около нея.
Той знаеше отговора, който можеше да я пречупи най-лесно, и го използва като комарджия, който изиграва най-силната си карта в най-подходящия момент.
— Уважение. Правото да се наричаш дама и никой да не може да се осмели да ти го отрече.
— Всичко това включва ли и теб?
— Да, Аманда — отговори той кратко, сякаш да признае това за него беше болезнено. — Като допълнение ще кажа, че ти ще имаш съпруг и свои деца — нещо, което всички жени толкова много желаят.
— Защото са глупави — измърмори тя в отговор, като си мислеше, че той не спомена нищо за неугасваща любов. Тя го изгледа хладно и каза: — А ти, от своя страна, ще си получиш обратно „Мисти Вали“, така ли? Възможно най-основателната подбуда да ми предложиш женитба.
— Изобщо не става въпрос за това.
— Не, аз мисля, че точно за това става въпрос, Грант.
— Тогава да разбирам ли, че ти отново отхвърляш предложението ми?
— Не, просто претеглям нещата, като се опитвам да разбера дали ще бъде добре за мен — отвърна тя. — Ако се оженим, какво ще се очаква да правя като съпруга? Тъй като Чалмърс се занимава с къщните работи, за мен няма да остане да правя нищо друго, освен да определям менюто и да се грижа за удобствата на бизнес клиентите ни и техните семейства — нещо, което и сега правя доста успешно. Ще трябва ли да се присъединя към някоя група жени и да бродирам, за да си уплътня времето? Или ще трябва да се науча да свиря на пиано?
— Ако искаш.
— Но аз не искам.
— Тогава какво предпочиташ да правиш? Казвай, Аманда! Да чета мисли, особено твоите, не е по силите ми.
— Искам да продължа да работя във фермата. Искам да продължа да се образовам за отглеждането на коне и за състезанията. Също така, понеже и двамата знаем, че съм по-добра от тебе в сметките, бих желала аз да правя всички изчисления в тефтерите.
— С други думи, от мен очакваш да ти позволя да ми бъдеш партньор както в брака, така и в бизнеса?
Тя кимна.
— Да.
— Дадено. Ако и двамата сме наясно, че аз ще командвам и ще имам право на последна дума за всичко, макар че съм сигурен, че постоянно ще спориш с мен и ще ми надуваш главата.
Усмивката, с която му отговори, обещаваше точно това.
— Също така бих желала да си имам собствена сметка в банката.
Той се намръщи.
— Аманда, независимо от това, което си си мислила за мене по-рано, нямам никакво намерение да съм един стиснат съпруг. Ти ще имаш достатъчно пари за домакински нужди и допълнително пари за дрехи или за лични покупки. Няма да се нуждаеш от отделна сметка. Освен ако възнамеряваш да си имаш платен любовник.
— Надявам се да не ми се налага — каза тя високомерно. — Не, просто искам да си имам свои пари, които да харча за каквото си поискам. Другите жени може да нямат нищо против да използват парите на съпрузите си за подаръци за рождени дни и Коледа, но мен това не ме устройва. Освен това трябва да се грижа и за Бетси и кой знае какво още ще стане за в бъдеще. Не мога да искам от теб да издържаш приятелите ми, когато знам, че изобщо не ги одобряваш.