ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
През следващите две седмици в „Мисти Вали“ цареше хаос. Изпращаха се покани, до по-отдалечените места се изпращаха специални куриери. Чалмърс и готвачката постоянно се консултираха за менюто за сватбеното тържество. Беше нает допълнителен персонал, който да излъска до блясък сребърните, порцелановите и кристалните съдове и прибори и скоро всяка стая в къщата грееше от чистота и ухаеше на пчелен восък и лимон. Навън една малка армия от градинари подкастряше, оформяше дървета и храсти и се суетеше из ливадите и градините, докато всяка постройка, която се виждаше наоколо, не беше пребоядисана в свежи цветове.
Усмихната до уши, мисис Лелен обеща да ушие една чудесна рокля, като увери Аманда, че в нея тя ще изглежда като мечтата на всеки мъж и всяка жена ще й завиди. Шивачката се възхити на годежния пръстен на Аманда, като каза, че той е най-необичайният пръстен, който някога е виждала.
Аманда трябваше да се съгласи. Макар че не знаеше кой го е направил, Грант беше този, който бе измислил модела. Как беше успял да накара бижутера да го направи толкова бързо, тя можеше само да се досеща, но седмица след решението им да се оженят Грант й го беше поставил на пръста. Аманда не знаеше какво точно да мисли за този пръстен. Макар че безспорно беше прекрасен, тя подозираше, че той е плод на чувството за хумор на Грант.
Пръстенът представляваше перла с форма на квадрат, в средата на която имаше голям сърцевиден рубин. Четирите страни на перлата бяха обиколени от злато, което придържаше камъка, започваше от халката и беше направено на различни пластове един върху друг така, че приличаха на тесте карти, разтворени като ветрило. Най-горната беше асо със сърца.
— О, но това е толкова оригинално! — каза възхитена шивачката. — И толкова романтично, че той те сравнява с най-красивото от всички сърца!
Обаче Аманда не беше сигурна дали по този начин Грант не искаше постоянно да й напомня, че е била комарджийка, да й го напомня всеки път, когато се възгордееше. Въпреки това пръстенът беше невероятно красив и тя го хареса веднага щом го зърна, а Грант беше толкова доволен от себе си, че тя нямаше сърце да изкаже гласно съмненията си относно мотивите му дори и когато й каза, че златният пръстен за сватбата ще бъде направен така, че да се съчетава с годежния. На него щели да бъдат инкрустирани малки рубини във формата на купа, каро, спатия и пика. Така двата пръстена ще представляват един рядък комплект и ще подхождат невероятно добре на личността на притежателката си.
В допълнение към всичките други сватбени приготовления Грант беше пуснал в местните вестници обявление за женитбата и цял Лексингтън говореше за това. Както и да е, това се оказа само началото на една интересна поредица от събития.
Говореше се, че бащата на Анабела най-накрая беше изкопчил истината за връзката на дъщеря си с коняря и из въздуха се разхвърчали пера! През цялото време той си мислел, че неговата прекрасна невинна Анабела е спала с Грант Гарднър и след това е била несправедливо изоставена от него. Сега, за голяма своя изненада, мистър Фостър открил истина, която съвсем не би искал да научи.
Първото нещо, което той направил, било да хване натясно красивата си дъщеря и да я накара да му каже всичко. Анабела, разбира се, отрекла всичко, но, както изглежда, не била твърде убедителна пред баща си. Тъй като все още имало подозрения, той подложил младия си работник на кръстосан разпит и получил, ако не приятна, то поне достоверна информация.
След като изгонил от имението си момчето, насочил пушка към него, мистър Фостър отново подхванал Анабела, която направо се превърнала в истинска вещица пред невярващите му очи. В пристъп на гняв тя му признала, че не само е спала с Грант и с коняря, но също така че сега си има трети любовник — Станфорд Дарси. Освен това баща на детето, което носеше, бил или уволненият работник, или Дарси. Тя не знаела кой от двамата, макар че би желала да избере Дарси, ако можеше да избира, особено сега, след като беше изпуснала големия си шанс да обвърже Грант.
След всичко това Анабела била заключена в стаята си и оттогава не я бяха виждали, а баща й се опитвал да реши какво да прави със своята непокорна дъщеря.
Прислугата на Фостърови нямаше търпение да изклюкари всичко и скоро целият град знаеше какво се е случило. Продавачът на билети на гарата добави още информация, като разказа как момчето от фермата взело първия влак за Чатануга, Тенеси, след като си купило еднопосочен билет. Момчето през цялото време държало ръката си върху една синина.
Скоро след това Станфорд Дарси затвори кантората си, поне временно, като каза на учудената си секретарка да информира всеки, който се интересува от него, че е отишъл за риба. Всеки любопитен гражданин си задаваше въпроса, какво или кого ще лови и колко дълго хитрият адвокат щеше да се крие от Анабела и ядосания й баща.