— О, господи! Ти не си бил с тях, нали? — възкликна Грант, а Аманда едва можеше да си поеме дъх, като си представи на какви опасности е бил изложен Тед.
— Е, всъщност бях там — призна си Тед. — И заради това не исках да ти пиша точно тогава. Предполагам, че или щеше да ти побелее косата от притеснение, или щеше да направиш всичко възможно, за да ме върнеш от там, а пък не исках нито едно от тези неща. Както виждаш, аз съм добре.
— Може би си имал повече късмет, отколкото разум — измърмори Грант, като огледа брат си от глава до пети за някакви наранявания, които той можеше да крие от тях.
Тед кимна с глава.
— И така може да се каже. Когато генерал Кастър раздели войниците си, по една чиста случайност аз трябваше да тръгна с капитан Бентийн, вместо да последвам Кастър. Разбира се, и ние видяхме що значи битка повече, отколкото искахме. В един момент си мислех, че всички ще ни избият, но някак си се справихме, държахме се, докато генерал Тери не дойде и не ни каза за Кастър и другите. Бяхме много благодарни и целувахме палубата, когато се качихме на „Фар Уест“ и тръгнахме по Мисури за Форт Линкън.
Загледан в лицето на Тед и заслушан в думите му, Грант осъзна, че той говори като възрастен. Може би Всевишният със своята мъдрост все пак знаеше какво прави. Може би точно от такива преживявания се нуждаеше Тед, за да порасне, за да се научи да бъде отговорен, макар че едва ли Грант някога беше си представял, че това ще стане по такъв начин.
Грант едва се сдържа да не смъмри брат си. Може би беше крайно време да се отнася към него поне с малко уважение, да се отучи от стария си навик винаги да го поправя и съветва. Вместо това той попита тихо:
— Докога ще бъдеш вкъщи, Тед?
В очите на младия Гарднър блесна игриво пламъче.
— Достатъчно дълго, за да си пожелаят младоженците да си тръгна по-скоро — подразни го той. След това добави:
— Имам около месец, докато изчакаме някои от нашата част да се оправят от раните. След това може би ще отидем отново да се посбием с индианците.
— Трябва ли да се върнеш на запад? — обади се Аманда.
— Не можеш ли да поискаш да те назначат някъде наблизо?
— Ако трябва да си призная, това е едно от нещата, за които исках да говоря с Грант, но не бях сигурен как ще се отнесе към мен след шока, за който аз бях виновен.
— Тед, ние сме едно семейство. Няма значение какво си направил, ти знаеш, че винаги можеш да се обърнеш към мен, ако имаш някакъв проблем — увери го Грант. — Е, може да повикам известно време, но накрая винаги ми минава. И наистина каквото и да направиш, аз винаги ще ти простя.
С крайчеца на очите си той видя как Аманда отправи поглед нагоре и направи някаква физиономия.
— Какво? — каза грубо той.
— О, нищо — тя едва сподави смеха си. — Смешно ми е заради това, че каза, че ще „повикаш“. Доколкото си спомням, доста добре се представи в това отношение, когато пристигнах.
Тед се ухили.
— Това сигурно е било, когато за първи път е чул, че съм изгубил половината от фермата, нали така? — каза той. — Сигурно е щял да получи удар! Направо ми се иска да съм бил тук и да го видя, но въпреки всичко се радвам, че ме е нямало — побърза той да добави, когато брат му погледна заплашително.
— Трябва да се радваш, че не беше тук, иначе твоите индианци биха ти приличали на овчици — отговори Грант. — Сега за какво искаш да говориш с мен? Нещо свързано с преместването ти по-близо до вкъщи?
— Е, не чак толкова близко, но все пак ще ми бъде по-удобно да пътувам до тук и да ви навестявам от време на време. Искам да отида в Уест Пойнт и да стана офицер. Но за да направя това, ще ми бъдат необходими някои много добри препоръки, а може би и малко пари, за да покрия разходите по образованието си там. Тъй като досега никога не съм бил добър ученик, ще се окаже от полза, ако мога да ги убедя, че съм напълно сериозен в намеренията си. Капитан Бентийн, майор Рено и генерал Тери ми обещаха да ми напишат препоръчителни писма, но на всяка цена трябва да имам и едно от тебе, Грант, тъй като ти си ми най-близкият роднина — да напишеш колко съм почтен, откъде произлиза семейството ни, може би да изразиш и увереността си в моите способности. Също така си мисля, че няма да навреди, ако потърся някои от съседите ни, които биха могли да напишат нещо хубаво за мен.
— В такъв случай ти възнамеряваш да правиш кариера в армията? Това ли наистина искаш да направиш, Тед? Защото искам да ти кажа, че ако не искаш, ти винаги можеш да се върнеш и да ми помагаш във фермата.