Аманда беше доволна и кипеше от енергия. Очите й грееха, смехът й беше заразителен. Първото нещо, което направи, беше да събуе обувките и чорапите си и да започне да тича боса по тревата като горска фея.
— О, толкова е хубаво!
Грант не можеше да не се смее на приумиците й. Тя беше като дете, изтървано от родителски надзор, което, вместо да си учи уроците, правеше каквото си иска.
— Внимавай за змии! — извика Грант.
Като се завъртя грациозно, тя се стовари до него.
— Ще оставя змиите на Тед, ако все пак не съм ги изплашила досега.
— Това ли беше целта на този танц? — попита той и се засмя.
Тя кимна с глава, като мърдаше лакираните пръстчета на краката си, и въздъхна.
— Отчасти. Най-вече защото ми достави удоволствие.
Те ловиха риба, или поне се опитаха да хванат нещо. Ядоха студено пържено пиле, по едно голямо парче сирене и прясно изпечен хляб, който подкараха с вино и праскови, които бяха толкова сочни, че по брадичките им се стичаше сладък нектар. Разказваха си забавни случки от детството — Грант и Тед споделиха колко са били немирни, а Аманда и Бетси разказаха истории от пътуванията с парахода.
— Кога за последен път сме били заедно по този начин? — попита Тед брат си.
— За риба? За бога, Тед, не мога да си спомня.
— Или пък някъде заедно, без да работим нищо, било то във фермата, или при конете? Знаеш ли, Грант, мисля, че не беше честно към теб, когато татко и мама починаха и ти трябваше да поемеш толкова много неща на плещите си в такава ранна възраст. Предполагам, че през повечето време изобщо не съм се замислял върху това, но докато аз продължавах да си бъда момче, ти трябваше да приемеш ролята на възрастен.
— И си забравил как се играе — обади се Аманда, като го погледна тъжно.
— Е, няма нищо страшно — каза Бетси закачливо, за да повдигне настроението, което беше станало прекалено сериозно. — Аманда е човекът, който може да ви припомни как се играе. Може и тя да не е живяла нормално, но в много отношения това й се е отразило добре. Тя веднага ще ви извади от скучния живот.
Грант не беше сигурен, но си помисли, че току-що беше обиден по заобиколен начин.
— Зная, че всички си мислите, че съм сухар, но и аз мога да бъда забавен като всеки друг човек.
— О, така ли! — каза Аманда дръзко и предизвикателно сбръчка нослето си към него.
— Да — отговори той.
— Тогава хайде да отидем във водата. Събуй си старите обувки, навий си крачолите до коленете и ела да погазим в реката.
— Аманда…
— Или си твърде горд и се страхуваш да не загубиш мъжкото си достойнство? — подразни го тя. — Тук пред бога и всички нас?
Като се наведе, тя прибра нагоре полите, затъкна ги между краката си и ги подпъхна под колана на роклята си, като по този начин си оформи панталони и роклята й нямаше да се влачи по земята.
Бетси последва примера й. Дори и Тед се присъедини към тях, като свали ботушите си. Тримата се отправиха към стръмния бряг, като оставиха Грант да ги следва с поглед.
Аманда едва беше си намокрила краката, когато някой я грабна за ръката и тя извика.
— Търсеше си го, малка привлекателна корабна вещице! — като я вдигна, Грант нагази във водата до коленете и я пусна.
Тя се надигна, като пухтеше, роклята й беше мокра и косата й се окапваше.
— Ах, ти, плъх такъв! — каза тя, като махна едно мокро кичурче от очите си.
Грант се смееше и изобщо не видя как тя мушна ръката си под водата и го дръпна за глезена. Той се озова до нея в реката, като падна с плясък и опръска всичко наоколо, включително Тед и Бетси, които се наслаждаваха на представлението. Във водата последва една весела игра, придружена с такова пръскане и с такива викове, че дори да имаше някъде риба, то тя вече беше прогонена.
Тръгнаха за вкъщи по-късно, отколкото Грант беше очаквал, и изглеждаха окаяно — като група дрипави цигани.
Аманда въздъхна доволно, сгушена до съпруга си в каретата и трепереща, тъй като слънцето беше се скрило.
— Обичам те, Грант Гарднър — прошепна тя тихо, като го сепна от това неочаквано признание. — Толкова много те обичам, че като си помисля, изпитвам болка.
Грант стоеше до нея неподвижен, като се бореше с противоречивите чувства, които предизвика това изявление. Съмнение, радост, изненада — всичко това подейства като шок в съзнанието му, премина през всеки негов нерв и обхвана сърцето му като с пипала.