Колкото повече Грант се замисляше върху тези въпроси, толкова повече се чудеше как животът му е станал толкова объркан. Отговорът винаги беше един и същ — причината беше Аманда.
Всичко беше спокойно в продължение на няколко дни. Когато отново ги сполетя беда, никой не очакваше, че ще бъде от такова естество.
Кланси беше оседлал Тайнствената лейди за Аманда, която искаше да язди. Сега, когато най-после свикна с язденето, тя почти му се наслаждаваше и можеше да се отпусне спокойно на гърба на кобилата. Разбира се, тъй като напоследък имаше неприятности, Аманда отново трябваше да язди само в околността, но това не й пречеше.
И този път преди язденето Аманда и Тайнствената лейди минаха през обичайния ритуал. Първо, Аманда даде на кобилата малко парче ябълка. След това, докато Тайнствената лейди кротко ядеше, Аманда я галеше, милваше я по дългия врат и по кадифения нос, докато кобилата започнеше да я побутва по рамото, сякаш я подканяше да се качи на седлото.
Всичко беше наред до момента, когато Аманда яхна коня. Без някаква причина Тайнствената лейди започна да се бунтува. Тя се тръскаше напред-назад, като се изправяше и подскачаше. Изплашена, Аманда опита всички трикове, които знаеше, за да успокои животното — говореше му тихо, милваше го, но Тайнствената лейди продължаваше да беснее и Аманда, понеже се уплаши за пръв път от доста седмици насам, бързо слезе от седлото.
Веднага след това кобилата се успокои и Аманда напълно се обърка. След няколко минути, тъй като Тайнствената лейди не показа признаци на странно държание, Аманда се качи отново. Но в момента, в който седна на седлото, кобилата стана неспокойна и този път реагира по-остро. Като започна да цвили високо в знак на протест, кобилата се отправи към най-близката ограда и се опита да свали Аманда от гърба си.
Като нададе уплашен вик, Аманда скочи на земята и почти падна. Тя с облекчение забеляза през сълзи, че Грант идва към нея.
— Какво става тук? — попита той.
— Не ми позволява да я възседна — оплака се Аманда и брадичката й се разтрепери. — По-точно позволи ми да я възседна, но след това ми даде да разбера, че не иска да стоя на гърба й. Не знам какво да правя. Защо започна да се държи така?
Като се намръщи, Грант огледа вече успокоената кобила.
— Не знам, скъпа. Никога преди не е реагирала по този начин. Откога не си я яздила?
Аманда повдигна рамене.
— Не мога да си спомня точно. От две-три седмици може би.
— Е, може би се чувства малко неспокойна, щом не си я яздила толкова време. Защо не ме оставиш да опитам и аз? След това няма да имаш проблеми да я яздиш.
— Моля те, опитай — съгласи се бързо Аманда.
Тайнствената лейди стоеше спокойно до момента, в който Грант я възседна. Тогава тя направо полудя. Започна да се мята още повече отпреди, когато на гърба й беше Аманда, и правеше всичко възможно, за да събори ездача на земята. Грант хвана поводите и отказа да слезе. Тогава Тайнствената лейди се изправи на задните си крака. Тя направи това няколко пъти, докато най-накрая Грант слезе.
— По дяволите! — каза той и поклати глава. — Не мога да разбера защо прави това!
Като реши този път да направи всичко постепенно, Грант отново се приближи към кобилата, помилва я и я успокои с нежни думи и ласки. Тайнствената лейди се държеше така, сякаш бяха първи приятели, и се радваше на докосването му. Бавно, внимателно, Грант пъхна единия си ботуш в стремето и отпусна цялата тежест на тялото си върху този крак. Кобилата все още беше спокойна. Той преметна и другия си крак, като разпредели тежестта си на двата крака. Нищо не се случи, докато не седна на седлото. Отново Тайнствената лейди започна да се мята като побесняла, хвърляше къчове и се изправяше.
Грант слезе и започна да проверява поводите. Като не видя нищо обезпокояващо, свали седлото, за да провери чула под него.
— Понякога чулът се набира — обясни той на Аманда, която стоеше и гледаше отстрани. — Това може да причини болка в гърба на коня, а някои животни са много чувствителни. Никога не съм си мислил, че Тайнствената лейди е толкова чувствителна, но нали винаги нещо става и за първи път.
Платът си беше, както трябваше да бъде, независимо от бунтуването на кобилата. Понеже беше озадачен, Грант прокара ръка по гърба й, за да види дали няма нещо, което да я боде — някоя сламка или нещо, което би могло да се е забило в чула. Не откри нищо, но знаеше, че животното не може да реагира така без причина, и махна чула с намерение да го провери от вътрешната страна.