Тялото й беше все още обхванато от вълните на блаженството, когато той нахлу в нея. Нежното й дупе трептеше и това го възбуждаше още повече. Тя направо го засмукваше, като го караше отново и отново да влезе в жадната й плът — по-дълбоко, по-силно, по-бързо, докато накрая и двамата бяха обзети от такава лудост, че се сляха в необуздан екстаз и доволно нададоха един последен вик на възторг.
След това, малко учудено и притеснено, те видяха последиците от страстното си съвкупяване. Грант беше целият изпохапан и изподран, а той беше оставил по Аманда следи от своята страст на някои места, които се виждаха, и щеше да й се наложи да носи много скромни рокли, с висока дантела около врата, а ако той не искаше работниците му да се сръгват, като го видят, дълго време не трябваше да маха ризата си никъде другаде, освен в спалнята.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА
Аманда не се чувстваше добре. Това нямаше нищо общо с бясното им любене след чифтосването на конете. Поне за това беше сигурна. Като оставим настрана няколко одрасквания и това, че нежните й бузи бяха зачервени от допира им до брадата на Грант, по нея нямаше никакви наранявания — изпитваше само едно приятно чувство на удовлетворение.
Сега обаче, седмица след това, тя едва имаше сили да изкара на крак цял ден. Съвсем неочаквано, например докато разговаряше с някого, й прилошаваше. Времето беше необичайно горещо за края на септември и от това се чувстваше още по-зле. Аманда си мечтаеше да дойде есента и температурите да се понижат. Това, което най-много я безпокоеше, беше, че няколко пъти, като ставаше от стола, пред очите й причерняваше.
Аманда се колебаеше дали да каже за това на Грант, след като той напоследък имаше толкова много грижи. Започна често да тича до тоалетната. Всяка сутрин повръщаше и й беше лошо, но към обед й минаваше и страшно огладняваше. Тази нова болест се появяваше, когато се събудеше, и изчезваше следобед. Тогава Аманда започна да си мисли, че е бременна. Даде си сметка, че последният й месечен цикъл беше, когато Грант й предложи да се омъжи за него. Оттогава досега не й беше идвало.
Аманда не знаеше защо беше толкова изненадана от това откритие. Рано или късно това щеше да се случи, особено след като толкова често спеше с Грант. Въпреки това мисълта, че в нея живее едно същество, я стресна. Досега не беше се замисляла много за деца и че ще стане майка. Изведнъж тя трябваше да се поспре и да се замисли за това, каква майка би била, каква майка би искала да бъде, как щеше да се чувства, когато бебето започнеше да расте и да мърда в корема й, как щеше след това да го държи в ръцете си и да го кърми. Нейното дете. Детето на Грант.
След това се уплаши, че и тя, като майка си, може да умре при раждането. Но майка й е била нежно, крехко създание или поне така й беше казал баща й. Тя решително избърса сълзите си от очите, като си повтори, че е силна и здрава и че почти не се е разболявала. Нямаше никаква причина да не роди едно здраво дете, което да обича.
Тя знаеше, че ще го обича така, както обичаше и баща му. Колкото повече си мислеше за това, толкова повече се вълнуваше. Само след няколко месеца щеше да пее приспивни песнички на своята дъщеря или на своя син, които щяха да приличат или на нея, или на Грант.
Тя се замечта и се замисли какъв ли ще бъде цветът на очите на бебето — зелен или син. То несъмнено щеше да има тъмна коса. Може би щеше да има и малка трапчинка на брадичката като Грант. Дали щеше да наследи навика й постоянно да дъвче дъвка? Дали щеше да има талант за игра на карти и за правене на изчисления? Дали щеше да бъде надменно и интелигентно като Грант? Дали щеше да наследи нещо от характера и на двамата? Чие чувство за хумор щеше да притежава?
Веднъж приела факта, тя можеше да не каже на Грант само ако положеше невероятни усилия. Не че искаше да крие от него, но първо искаше да чуе, че той изпитва някакви чувства към нея, не само физическо влечение. Откакто се върнаха от пикника, тя му беше казала безброй много пъти, че го обича, но той никога не й беше отговорил по подобен начин. Знаеше, че е твърде нереално да очаква някакви клетви за вечна любов, поне не в близко бъдеще, но все пак копнееше той да й признае, че е привързан към нея, че я обожава или че просто я харесва. И тя наистина би се влюбила в думата „дама“, ако беше произнесена искрено от него поне веднъж, преди да му каже, че ще става баща.
В края на краищата, една уважаваща себе си жена би ли желала да я възприемат само като красиво украшение в къщата на съпруга й? Или като добра домакиня за пред гостите? Или пък като едно лесно получено тяло в леглото? Ако някога спечелеше уважението на Грант, Аманда би предпочела да е заради самата нея, а не заради това, че му е родила синове и дъщери, за да го накара още повече да се възгордее.