Грант вече беше много по-благоприятно настроен към цялата нежна половина и се чувстваше прекрасно. Сега Аманда прокара крайчетата на пръстите си по гръбнака му, като нежното гъделичкане веднага излекува всичките му рани и в същото време му подейства много възбуждащо. Един спонтанен стон се изтръгна от устните му, когато Аманда започна нежно да го целува навсякъде по гърба.
— Знаеш ли какво правиш? — попита той.
— Аз винаги зная какво правя — прошепна в отговор тя, прегърна го през кръста, започна да разкопчава панталоните му и се засмя дрезгаво. — И ако някога съм се излъгала, моля те, кажи ми. Този път събул ли си си ботушите?
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА
Едната подкова на Претендента беше паднала и Аманда и Сладкобузко още веднъж се притекоха на помощ, докато Арън му сложи нова. Претендента се беше оправил от раната, която беше получил. За щастие, оказа се, че телта не е била ръждива, и той не се разболя от тетанус. Нямаше никога да може отново да се състезава заедно с най-добрите коне в дербито или в Прийкнес, но все пак ставаше за яздене и щяха да го държат за разплод. Можеше да стане баща на много добри жребчета.
След като подковата беше направена, Аманда и патето изпроводиха Претендента обратно до конюшнята, където този чистокръвен кон можеше спокойно да си почине след това изпитание. На другия ден отново щеше да бъде изведен на паша.
Беше около десет сутринта, но няколко жребеца бяха оставени в обора. Напоследък Грант взе повече предпазни мерки и всеки ден проверяваха конюшните и ливадите за нещо, което би навредило на конете. Той беше решил конете да се пасат на части, за да може по-добре да се наблюдават и по-бързо да се приберат, ако се случи нещо, а той беше сигурен, че това ще стане, когато най-малко очакваше.
Оборът беше тъмен и студен, едно убежище от горещината навън, и на Аманда й се прииска да поостане малко в него. Тед заминаваше след няколко часа за Уест Пойнт и имаше много работа вкъщи, за да може да си позволи да се мотае в обора. Беше приготвен специален обед за четирима, един последен обед, когато щяха да бъдат заедно. Крайно време беше да тръгва, ако искаше да има време да се преоблече, да се среши и да оправи косата си и да не мирише на коне, когато седне на масата.
Тя зърна Тими, махна му с ръка и го извика. Единствено те бяха в обора.
— Свърши ли с почистването на конюшнята на Претендента?
— Да, госпожо — увери я той и когато кимна с глава, перчемът му се тръсна. — Останаха ми още една-две и свършвам тук. Кланси вече провери всички хранилки и водата, както мистър О’Брайън ни нареди — информира я той важно.
— Добре. Ще кажа на мистър Грант, че се справяш много добре с работата — отговори Аманда с усмивка. Стори й се, че замириса на газ, и си помисли, че се е изляла от лампите, които висяха на различни места в обора. Но тази сутрин миризмата й се стори толкова силна, че чак дразнеше очите и носа й. Дори конете станаха неспокойни, ако се съдеше по чаткането на копитата им и по цвиленето.
Тя почти беше стигнала до конюшнята на Претендента, когато главната порта изведнъж се затвори с ужасен трясък, който накара и нея, и коня да подскочат от изненада. Оборът потъна в пълен мрак и Аманда разбра, че и задните врати са затворени, а също така и повечето от прозорците на конюшните.
— Тими? — извика тя колебливо, като изведнъж ужасно се изплаши, макар че не знаеше защо.
— Мисис Манди? — извика той в отговор и гласчето му леко трепереше.
— Ти ли затвори вратите?
— Не, мисис. Сигурно е вятърът.
— Да не би навън да има буря?
— Не, поне не знам.
Без да вижда почти нищо пред себе си и като усещаше, че Претендента ставаше все по-неспокоен, тя реши възможно най-бързо да го заведе и затвори в конюшнята.
— Можеш ли да отвориш вратите, или да намериш лампа и да я запалиш? — попита тя момчето.
— Разбира се, мисис Манди, но изглежда, че някой вече е направил това в сеното.
Полазиха я тръпки, като чу отговора на Тими. Тя уплашено вдигна поглед към сеновала. Там вече вилнееше зловещ пламък. Само за секунда той стана по-ярък и започна да издава странен шептящ звук. След малко целият сеновал беше обхванат от пламъци!
Сърцето на Аманда се качи в гърлото й и тя направо щеше да се задуши.
— Тими! Всичко гори! — изпищя тя и се опита да хване Претендента, тъй като и той беше изпаднал в паника. — Върви! Побързай! Извикай Грант!
Мозъкът й не можеше да функционира. Тя отчаяно се опита да успокои коня и себе си. Трябваше да мисли! Изведнъж, като по чудо, тя отново възвърна способността си да разсъждава, макар че страхът все повече я обземаше. Конете! Тя трябваше да изведе конете! Те вече цвилеха като побеснели, толкова уплашени, колкото и тя самата.