Като влезе в това, което й приличаше на обор, Аманда се озова в началото на един дълъг тунел, от двете страни на който имаше конюшни. Пред двойната врата на всяко отделение имаше дървена табелка с името на обитателя. Аманда беше заинтригувана както от лъскавите, дългокраки коне, така и от чудесните изразителни имена, които носеха — Син на природата, Ярка комета, Сигурен победител, Звезден огън и Вихрогон. Само някои от конюшните бяха заети и Аманда предположи, че конете са навън за паша или за ежедневните си тренировки.
Докато минаваше през следващите две конюшни, подобни на първата, тя беше поразена от чистотата и реда в тях. Не само че изобщо не миришеше, но и всичко от главните пътечки беше прибрано. Всичко беше окачено на удобни закачалки и наредено в огромни дървени кутии, които не пречеха на никого.
Когато имената започнаха да й звучат като имена на жени — Фанси Фили, Сайрън Сонг, тя се досети, че там се помещават кобилите. Веднага след това видя една, която й приличаше на бременна. Всички коне, които беше видяла досега, бяха големи, и това малко я разочарова, защото не се чувстваше добре сред такива огромни животни. Тъй като беше отгледана на реката, за нея конете бяха нещо необичайно и се боеше от тях. И щом щеше да й се налага да се грижи за тях, тя предпочиташе да се запознае първо с по-малките — с новородените.
Тъкмо надничаше внимателно в една от конюшните, готова веднага да отскочи назад, ако се появи някоя голяма глава с огромни зъби, когато един глас, точно зад нея, я попита:
— Какво правиш тук?
— Ау! — изписка Аманда, като се хвана с ръка за сърцето, което се беше качило чак в гърлото от уплаха. — По дяволите, Грант Гарднър! Какво се опитваш да направиш? Да ми се пръсне сърцето от страх ли искаш?
Докато крещеше срещу него, тя подскачаше като разбесняла се кобила.
Той не можа да не се изсмее.
— Спокойно! Господи, никога не съм си помислял, че ще бъда свидетел на такава чудесна уплаха, откакто братовчедка ми Нел седна на игленика си.
— Радвам се, че поне единият от нас го намира за толкова забавно! Заради тебе си глътнах дъвката! Цяло чудо е, е не се задавих. Защо се промъкна зад мен и ми изкара акъла!
— Не съм се промъкнал, но трябва да кажа, че ти подскочи така, сякаш си виновна за нещо. Какво правеше, Аманда? Не обичам чужди хора да си пъхат носа в конюшните ми.
— В конюшните ни — поправи го тя злъчно. — Просто гледах конете. Всъщност търсех понитата.
— Понита? — попита той като я погледна с недоумение и с подозрение. — Ние нямаме понита.
— Нямате ли? — този път Аманда се обърка. — Но аз съм сигурна, че момичето, което ми донесе закуска вчера сутринта, каза, че няколко току-що са се родили. Със сигурност не сте се отървали от тях толкова бързо. Или бедните малки създания са умрели?
— Чакай малко. Струва ми се, че започвам да разбирам. Да не би да говориш за новородените жребчета?
Аманда кимна с глава.
— Да. За новородените. За понитата. Зная, че имате такива.
Грант поклати глава, невярвайки на чутото, като почти се усмихна заради абсурдната ситуация. Той се опасяваше, че тя го саботира, а тя дори не знаеше разликата между пони и жребец.
— Ти наистина не знаеш нищо за конете, така ли? Аманда, новородените от чистокръвна порода се наричат жребчета. Мъжките коне се наричат жребци, а женските — кобили. Те не са понита. Понитата са друга порода, поне така знаем ние, които разбираме от коне.
Той не искаше да я обърква още повече, като й каже, че всеки пораснал кон, който е по-нисък от четиринадесет педи, се счита за пони независимо от породата.
Аманда сбръчка чело, замисли се за малко и после попита:
— Тогава вие тук отглеждате чистокръвни коне? И има отделна порода коне, които се използват за състезания?
— А също и за яздене — отговори той.
— И в крайна сметка всички новородени порастват, за да станат големи колкото родителите си.
Той кимна с глава и допълни, за да бъде по-ясен:
— На бащите им казват жребци, а на майките — майки и обикновено жребчетата стават на ръст колкото тях.
— Докато понитата остават през целия си живот малки — заключи тя.
— Правилно, скъпа. Любопитството ти трябва да е задоволено за днес, тъй като нямам повече време да уроци.
— Ти пожела да ми дадеш тези уроци, Гарднър — напомни му тя. — Аз исках единствено да разбера къде са жребчетата.
— Защо? — той отново беше обзет от подозрения. Наистина ли беше толкова невежа, колкото се представяше, или искаше да му изиграе номер.