— Защото искам да ги видя. Защото сигурно ще ги харесам повече, отколкото порасналите им родители. Защото никога не съм виждала новородено животно, освен едно котенце и няколко мишлета.
Съзнателно или несъзнателно Аманда го гледаше с такъв поглед, на който никой мъж не би устоял. Тези честни сини очи, тези подканващо намусени устни биха разтопили сърцето дори и на дявола.
— Добре — съгласи се той с въздишка. — Ще те заведа да видиш жребчетата.
— Не — каза му тя глухо, противопоставяйки се. — Вие току-що казахте, че сте много зает, и аз не мога да приема да си оставите работата, за да ме развеждате. Само ми покажете накъде да вървя и съм сигурна, че ще се справя сама.
Последното нещо, което Грант искаше, беше тази жена да се мотае и да си вре носа навсякъде, да се пречка и да разсейва работниците. Особено както беше облечена в една от най-предизвикателните рокли, които някога беше виждал да се носят посред бял ден. Макар че преди роклята сигурно е изглеждала доста по-добре — на места беше износена и имаше няколко петна — сега беше твърде малка за Аманда. Лъскавият сатен прилепваше по тялото й като втора кожа, следваше всяка извивка и беше ясно какво се крие отдолу. Малко парченце от дантелата около врата й се беше скъсало и висеше близо до извивката на едната й гърда свободно и мамещо, толкова подлудяващо и възбуждащо, както бляскавата стръв за гладната пъстърва.
Не, няма да стане мис Сайтс да се разхожда напред-назад и да кара мъжете да падат в краката й като полудели от желание безумци, когато минава покрай тях. Дори старият Кланси, който беше на около седемдесет, не би бил застрахован от това, като види щедро разголените й прелести. Самият той трябваше да се справи с проблема, колкото и време да му отнемеше, и да издържи, докато я заведе на сигурно място в къщата, далеч от погледа на всички. А още по-добре щеше да е, ако си замине от „Мисти Вали“ и от живота му.
— О, Грант! — изгука тя, напълно омаяна от роденото преди два дена жребче, което беше в конюшнята с майка си. — То е толкова сладко! Погледни го! Какви дълги тънки крачета! Каква малка бухнала опашка! Виж тези големи шоколадовокафеви очи! Познавам жени, които всичко биха дали, за да имат мигли, дълги като неговите! Никога не съм виждала нещо толкова очарователно! — въздъхна тя, напълно забравила засегнатото си честолюбие, докато се възхищаваше на новороденото. — Цяло кощунство е, че трябва да се превърне в такъв голям звяр, след като сега е толкова сладко.
Грант се взираше в нея, размишлявайки, и в очите му се появи дяволито зеленикаво пламъче.
— Аманда, страхуваш ли се от коне?
Той й приличаше на лешояд, който кръжи над жертвата си, и затова тя не искаше да му каже истината, защото се опасяваше, че ще я използва като оръжие срещу нея за в бъдеще.
— Е — затрудни се тя, — не че толкова ме е страх, колкото… колкото…
— Да? — каза той провлачено, като устните му потрепнаха подозрително.
— Колкото се отнасям с почит към тях — отговори тя, като го стрелна сърдито с очи. — Не се чувствам много спокойна, когато съм близо до толкова голямо животно. Всяко животно, което тежи колкото един кон и има такива големи зъби, заслужава доста уважение, не си ли съгласен?
Този път той се ухили.
— По дяволите! Ужасно те е страх от тях, нали? Хайде де, признай си!
— Добре! — изръмжа тя, като го гледаше предизвикателно сбръчкала вежди. — Никога не съм била близо до коне, не знам какво мога да очаквам от тях и си умирам от страх. Сега доволен ли си? По-добре ли се чувстваш, като го знаеш?
Странно, но не се чувстваше по-добре, макар че и на него самия му беше трудно да си отговори защо. Усмивката му се стопи и на нейно място се появи преценяващ и замислен поглед.
— Ако имаш някакво намерение да останеш в „Мисти Вали“, а аз ще направя всичко възможно да предотвратя това, по-добре ще сториш, ако наистина бързо свикнеш с конете, Аманда, защото в тази ферма се работи и всеки взема участие. Партньорите споделят както работата, така и печалбата и да пукна, ако трябва аз да върша всичко, докато ти мързелуваш. Тъй че, скъпа, имай това предвид, докато обмисляш как да похарчиш коварно спечелените си пари. Или ще работиш колкото можеш за прехраната си, или си вземаш багажа и се връщаш — как да кажа — на по-приятната работа. С други думи — който не работи, няма да яде, моя прекрасна мързеланке.
Като хвана Аманда за ръка, той я изведе от обора и продължи с бърза крачка да я води напред по пътеката към къщата, докато тя се опитваше да асимилира казаното от него и да разбере дали е обидно или не. Имаше ли някаква прикрита, завоалирана заплаха в думите на Грант? Какво точно искаше да каже с това, че трябва да работи колкото може за прехраната си? Това за неумението й да работи с конете ли се отнасяше, или той още веднъж я обиждаше и намекваше, че или ще я има в леглото си, или ще я изпъди? Когато му беше угодно, той беше цар на намеците, които бяха толкова обидни, колкото безспорно красив бе самият той.