Сварен неподготвен, Чалмърс се задави, разплиска вино по снежнобялата ленена покривка и се зачерви като домат. Смутен така, както никога никой не го беше виждал, той побърза да подсуши покривката, след това се извини и бързо излезе от стаята.
— Какво му казахте, че така се разтрепери? — попита Грант, като благоволи отново да проговори на Аманда.
Тя невинно повдигна рамене и му дари още една ангелска усмивка.
— Нямам и най-малка представа защо се разтрепери. Не мислите, че е предразположен към инфаркт, нали? Ако има слабо сърце, ще трябва да се въздържам от любовни срещи с него в градината с розите.
Скандализирана, мисис Дивот ахна и всички я чуха, макар че беше на няколко крачки, а вече изцапаната покривка беше опръскана отново от виното, което Анабела и Грант бяха отпили, но не можаха да преглътнат от изненада. По-нататък вечерята продължи с малки паузи, като се разменяха гневни погледи.
Когато най-после вечерята приключи, Аманда стана, постави салфетката си малко настрана и заяви снизходително:
— Срещата ми с вас беше незабравима, мис Фостър. Трябва да дойдете и някой друг път, когато можем да си поговорим насаме. Може би ще можем да си споделим някои женски тайни — например да обсъдим дали Грант се целува добре, или как върши някои други нещица.
Всички зяпнаха след нея, когато тя излезе величествено от стаята. Острите обвинения на Анабела, която веднага атакува Грант, думите на Грант, който започна смело да се защитава — всичко това достигна до Аманда.
— Победа! — измърмори тя, като се усмихна иронично. — Тази игра се играе от двама, Грант Гарднър. А аз винаги играя, за да спечеля.
Тази сутрин Аманда стана по-рано от обикновено. Тъй като уговорената й среща с мистър Дарси беше чак следобед, тя трябваше да направи безброй много покупки преди това.
С изненада откри, че на двора я чака карета и кочияш. Явно Грант нямаше да й създава пречки за това и тя беше доволна. Беше също много благодарна, че излезе от къщата, без да се види с него, макар че трябваше да се размине с Чалмърс в коридора. Англичанинът я погледна с унищожителен поглед. Вероятно още се възстановяваше от това, че си изтърва нервите предния ден.
Благодарение на Уили Аманда можа да посочи на кочияша накъде да кара, за да стигне до Ленор Лелен — една от най-добрите модни шивачки в Лексингтън. Беше едра жена с огромен бюст, който можеше да съперничи на всеки нос на кораб; имаше орлов нос, а очите й приличаха на малки, твърди черни копчета. Въпреки солидния си външен вид тя не прояви надменност, когато видя Аманда да влиза в ателието й, а просто погледна фигурата й с око на познавач. Като я прецени наум, каза:
— Мога ли да ви бъда полезна с нещо?
— Да, ако обичате — отговори Аманда, изненадана, че жената не й показа вратата. Може би на света бяха останали и хора с добро държание. — Нуждая се от нови дрехи — от абсолютно всичко, но тъй като не яздя, мисля, че може да не си вземам облекло за тази цел. И също така искам да ви кажа, че съм готова да се доверя на вашето отлично познание в избирането на платове и модели, които да подхождат на една дама повече, отколкото роклята, която нося в момента.
— Разбирам — жената кимна с глава и продължи да оглежда фигурата на Аманда. Присвитите й устни се извиха нагоре в усмивка. — Ако в центъра на прочута със своите коне област някоя жена каже, че не може да язди, би се счело за истинска обида, мис…
— Сайтс. Аманда Сайтс — допълни Аманда с колеблива усмивка. — Както веднага разбрах, тук хората бързо осъждат другите. Както и да е, аз съм решила да се пригодя, това е въпрос на чест за мен, тъй като сега притежавам имение и възнамерявам да се заселя тук.
— Може ли да запитам къде сте отседнали, мис Сайтс, тъй като несъмнено ще ви правим много доставки на този адрес?
— Живея е имението „Мисти Вали“, фермата на Грант Гарднър.
— Зная къде се намира — каза мисис Лелен и леко повдигнатите й вежди бяха единственият знак, изразяващ нейното любопитство. — Добре, откъде ще започнем?
Следващите три часа Аманда трябваше да понася страданието от боцвания и щипвания, докато й мереха дрехите и ги забождаха. Цели топове платове лежаха разпръснати навсякъде като парчета от многоцветен калейдоскоп.
— Розовото, струва ми се, е най-подходящо — постоянно мърмореше мисис Лелен, захапала между зъбите си доста карфици. — Да, то подчертава добре цвета на вашата кожа — или: — Това моравосиньо чудесно подхожда на очите ви — или: — Никога не носете зелено, скъпа моя. То прави лицето ви ужасно бледо. И никога не обличайте нещо яркочервено.