След като приключи с всичко, тя я посъветва:
— Казахте, че не яздите, но все пак не бих ли могла да ви предложа поне един костюм за езда? Може да изникне такъв случай, че да имате нужда от него. Ако предпочитате, можем да изберем някой по-обикновен модел, който да носите и друг път — например пола-панталон, която жените от западните части намират за толкова удобна. Можем да го съчетаем с прилепнала по тялото къса жокейска блуза. А също така и няколко неангажиращи поли и блузи могат да се окажат необходими понякога за работата във фермата.
При тези думи Аманда кимна с глава, приемайки експертното мнение на французойката, но все пак успя да наложи и някои от своите виждания относно стила, модела на ръкавите и деколтето, панделките, копчетата и коприната за украса на роклята. Докато обясняваше, тя се изненада от себе си, а и шивачката — от нея.
— Скъпа моя — каза й мисис Лелен, която беше наистина развълнувана, — вие имате действително изискан вкус, може би като изключим лака за нокти, който изобщо не заслужава коментар, тъй като вече ще използвате по-меки цветове, които да подхождат на новите ви рокли. Всъщност единственото нещо, което не ви достига, е липсата на увереност във вашите собствени преценки. Изобщо не трябва да се страхувате за фигурата си. Вие имате тяло, на което биха завидели повечето от клиентките ми.
Аманда предположи, че е наследила формата на тялото си от своята майка. Но основните й представи за това, което най-добре би й стояло, бяха създадени от впечатленията, натрупани за всичките тези години, които прекара с баща си, когато се срещаше с толкова различни хора: калугерки и любовници, проститутки и дами, жени с благородна кръв и обикновени работнички — богати, бедни — те всички бяха оказали някакво влияние върху чувството на Аманда за стил. Тя се учеше от тях, като отхвърляше това, което не й харесваше, и приемаше онова, на което истински се възхищаваше и което наистина считаше за полезно.
Тя също така бе придобила женствени маниери и поведение, беше се научила да върви, да говори и общо взето да се държи изискано. Въпреки това някаква вродена черта, някаква наследена специфична особеност, странна и за самата нея, винаги разваляше крайния ефект. Твърде често, когато беше ядосана, тя изгубваше контрол над езика си. Ако пък добротата й вземеше връх, държанието й на дама по някакъв начин й се изплъзваше. Или пък палавото й чувство за хумор се проявяваше не точно на място. Не можеше да надделее над манията си да дъвче дъвка и да носи такъв ярък лак.
Чрез постоянно наблюдение и подражание, чрез отучване от абсурдното и приемане на разумното, на естественото пред изкуственото и като пригаждаше всичко полезно към своята личност, Аманда се превърна в една неповторима и будеща впечатление личност, която представляваше покоряваща комбинация от студена резервираност и страстна привлекателност — наполовина дама, наполовина изкусителка, тя беше една истинска жена. Това беше невероятна комбинация, която подлудяваше мъжете и ги караше да се опитват да открият кое от двете беше тя наистина — или като по някакво чудо тя беше всичко това, съчетано в едно извънредно привлекателно тяло.
Обаче, както мисис Лелен каза, Аманда понякога се съмняваше в собствената преценка за себе си, още повече че никога досега не й се беше удавала възможност да я подложи на изпитание. Това, че шивачката беше похвалила добрия й вкус, й се отрази ободряващо, особено след като три дена Гарднър, приятелката му и слугите му я гледаха с подигравателна насмешка.
Настроението на Аманда се повиши, когато тя се приготви да си тръгне, облечена в прелестна рокля с цвят на праскова и елегантно късо сако, което много й подхождаше. Шивачката взе роклята направо от витрината, преправи я малко, за да й стане по мярка, и така облече Аманда с нова дреха. Тя успя също да й пригоди две бели блузи и две обикновени поли — едната розова, а другата синя, които извади от задната си стаичка, за да може Аманда да носи тях, докато станат готови другите й дрехи.
— Не бихме могли да ви оставим да се разхождате из града, ако не изглеждате като истинска лейди, нали? — заяви мисис Лелен оживено. — Сега вървете в магазина за дамски шапки на Ада Колитрейн, която, напълно съм сигурна, ще ви даде подходяща шапка, ръкавици и чантичка. Тя също така е страхотна магьосница в правенето на прически, тъй като това неизменно й помага да продава шапките си. Кажете й, че аз ви изпращам — и вече като заключение шивачката добави: — И не забравяйте да се отбиете при обущаря. Той ще помърмори малко и ще се опита да ви измъкне повече за бърза услуга, но ще ви снабди с чудесен чифт удобни обувки. Дори ако никога не се качите на кон, те ще са ви необходими, докато се разхождате из оборите и ливадите. Да имаш такива, ще е по-добре, отколкото всеки път да късаш по един чифт хубави обувки.