Аманда си плати сметката — остави една голяма сума за дрехите, които беше поръчала, — поблагодари на мисис Лелен и излезе от магазина като нов човек, като дамата, която, както тя усещаше, се беше крила под старата й външност през всичките тези години; дамата, която тя винаги бе желала и другите да видят. За първи път се почувства наистина красива, а не зашеметяващо женствена и щедро разголена. Просто красива — както външно, така и душевно. Горда. Модерна. Уважавана. Наистина, какви чудеса може да извърши с жената една добре подбрана нова рокля!
Станфорд Дарси беше тридесет и три годишен, висок, слаб, с полегато чело и топли шоколадовокафеви очи, които накараха Аманда веднага да му се довери. Като се изключат очите му, във всяко друго отношение той беше един обикновен човек. Това, което Аманда най-много хареса в него, освен че Дарси бе един много известен адвокат, който би могъл да й даде добър съвет, беше, че не я гледаше похотливо. Той изобщо не прикри искреното си възхищение, но и не я накара да се чувства така, сякаш иска да я съблече с поглед. И от самото начало, дори когато чу цялата история за това, как се беше сдобила с наследството на Тед, той се отнасяше към нея с такова уважение, каквото би оказал на всяка друга изискана дама.
Веднага щом Аманда му показа полицата, подписана от Тед и заверена, а също така и писмото на Тед до Грант, което обясняваше нещата, Дарси заведе Аманда в съда. Те двамата подписаха още няколко документа за официалното прехвърляне на дела на Тед Гарднър на името на Аманда. Съдията Хари Латимър и още двама чиновници бяха свидетели при окончателното подписване на документа, след което Аманда най-после беше обявена за безспорна законна собственичка на половината от „Мисти Вали“ и за пълноправен партньор на Грант в бизнеса.
Когато се върнаха в офиса на Дарси, след като бяха видели, че документите са заведени, те намериха Грант Гарднър и неговия адвокат Роджър Пепърмайер да ги чакат. Като влязоха, Грант вдигна очи и хвърли гневен поглед по посока на Аманда, но като я видя, сякаш застина на мястото си. Той не можеше да повярва на очите си и се ококори, виждайки я в тази нова, по-приемлива светлина. Погледът му се плъзна бавно по цялото й тяло — от вирнатото перо на шапката, до върха на изящните обувки. После, след като се отърси от първия си шок, устните му се свиха в насмешлива усмивка:
— Виж ти! Магарицата се е опитала да се превърне в царица. Неуспешно, Аманда. Познавам те какво представляваш.
И двамата адвокати се намръщиха, а Пепърмайер смушка клиента си да мълчи.
— Моментът не е подходящ да се държиш некултурно, Грант — посъветва го той тихо.
Мистър Дарси представи Аманда на адвоката на Грант, учтиво й предложи стол и после се обърна към двамата мъже:
— Господа, предполагам, че сте дошли да обсъдим иска на мис Сайтс за имуществото на Тед.
— Точно така — съгласи се Пепърмайер. — Ние се готвим да го обжалваме.
— Малко сте закъснели, господа. Дамата и аз — Дарси и Аманда пренебрегнаха възмутеното изсумтяване на Грант при думата „дама“ — току-що идваме от съда, където имуществото беше законно прехвърлено, като свидетел беше самият съдия Латимър. Няма какво да обсъждаме. По закон Аманда е равноправен съдружник на Гарднър и притежател на половината от „Мисти Вали“, което включва половината от фермата за коне, къщата, вещите и земята.
— Мисля, че преди да бъдете толкова самонадеян, по-добре ще направите да погледнете това — отговори кратко Пепърмайер, като постави няколко листа на бюрото на Дарси. — Това е последното завещание на Харолд Гарднър и в него има клауза, която забранява прехвърлянето на имуществото на Тед или на Грант на други лица, които не са членове на семейството. Според тези условия Тед няма никакво законно право да предоставя своето имущество и такъв акт ще бъде анулиран и обявен за невалиден — Пепърмайер кимна с глава на Аманда. — Съжалявам, мис Сайтс, но трябва да защитавам интересите на клиента си по най-добрия начин.
Грант се усмихваше с превъзходство, докато Аманда се почувства, сякаш някой я беше повалил в безсъзнание. О, тя си знаеше, че беше прекалено хубаво, за да продължи! По дяволите всичко! Точно когато беше започнала да се чувства уверена, точно когато най-после си имаше дом! В очите й заблестяха сълзи, но тя премита няколко пъти и те не можаха да капнат. Не, тя нямаше да достави това удоволствие на Грант, нямаше да му позволи да я види да плаче. Тя може вече да не притежава „Мисти Вали“, но все още притежаваше своята гордост.