Междувременно Станфорд Дарси внимателно прочете завещанието на Харолд Гарднър, особено тази част, която съдържаше клаузата, спомената от Пепърмайер. По устните му бавно се плъзна усмивка.
— Господа, не съм на вашето мнение и се осмелявам да кажа, че никой съдия не би бил на него. Изглежда, че сте разбрали погрешно клаузата. Цитирам: „Нито един от двамата ми синове не могат да продават, търгуват с, даряват или завещават наследеното имущество на някой, който не е член на семейството, и ако има такъв опит, имуществото ще се получи от ощетения брат, като по този начин се отрече законността на такава сделка.“ Господа, Тед Гарднър нито е продал, нито е дарил, нито е завещал, нито е търгувал със своята половина от „Мисти Вали“. Той я е изгубил по време на покер и точно в това се крие разликата. Вижте, ако мислите да отнесете въпроса до съд, трябва да сте сигурни, че тълкуването, което ще даде съдията на завещанието, ще бъде същото като моето. И ако ви притеснява понятието „дарявам“, то аз имам няколко текста, които дават обяснение на думата като „давам дар“ — нещо, което Тед не е направил.
— Но когато Тед е заложил имуществото си на покер, всъщност той не го ли е продал и заменил със съответната стойност в пари? Това е „търгувам с“ имуществото — оспори го Пепърмайер.
Дарси поклати глава.
— Добър начин да се измъкнете, Роджър, но няма да свърши работа в съда и двамата го знаем. За да извършиш търговия с нещо, и двете страни трябва да са облагодетелствани, а Тед не е получил нищо при играта на покер. Само мис Сайтс е спечелила от своята победа.
— Ние можем да предположим, че мис Сайтс го е измамила или че се е възползвала от неговото неуравновесено състояние.
— Нищо подобно. Хазартът по параходите е законно установен и всеки, който се впусне в него, трябва да посрещне с чест загубите си, защото няма никакво оправдание за своята глупост. Освен това имаме писмото, което Тед е изпратил за Грант и което обяснява как е станало така, че е изгубил имуществото си в полза на мис Сайтс. Един екземпляр от това писмо се намира в съда, както всичко останало, подписано пред свидетели и заверено. Освен ако не докажете, че тя е държала заредена пушка, опряна в главата му, вие нямате никакви шансове, а е невъзможно да докажете такова нещо при толкова свидетели на играта, включително и Бен Уидмарк, който е присъствал през цялото време, както вече разбрах.
Пепърмайер въздъхна дълбоко и се облегна назад, признавайки се за победен.
— Съжалявам, Грант — каза той на клиента си. — Той е напълно прав. Ако искаме да го обжалваме в съда, трябва да знаем, че шансовете ни са равни на нула, делото ще се проточи, ще коства много пари и ще бъде безрезултатно — адвокатът погледна стоящия насреща му противник и каза с тъжна усмивка: — Е, ако Дарси не беше толкова добър, може би щяхме да успеем да го заблудим, но за щастие мис Сайтс си е избрала един много добър професионалист, който да я представя.
— А какво ще стане, ако реша да разпространя из града, че мис Сайтс е откраднала имуществото на Тед, като съзнателно го е въвлякла в играта на покер и после го е измамила — подхвърли Грант, като гледаше Аманда ядосано сбръчкал вежди. — С твоята лоша репутация и с цялото население на Лексингтън против теб, колко дълго мислиш, че ще можеш да останеш тогава, моя скъпа „царице на хазарта“? Помисли за това, Аманда. Веднага съм готов да ти платя, за да върнеш бащиното ми имущество. Ще ти предложа доста добра цена за него. Пак ще имаш солидна печалба, в замяна на която ще трябва да се откажеш от всякакви претенции към „Мисти Вали“, да напуснеш Лексингтън веднага и никога отново да не прекрачваш прага на къщата ми. Какво ще кажеш? Сключваме ли сделката?
Аманда все още беше със замаяна глава, след като научи с облекчение, че действително притежава своята част от „Мисти Вали“. Сега това място беше вече неин дом, и то единственият, който някога е имала. Щом можеше, тя нямаше да позволи на Грант Гарднър да го измъкне отново изпод носа й. Тя беше играла цял живот покер и можеше да различи блъф от истина. Грант правеше последен отчаян опит да си възвърне това, което считаше по право за свое или на Тед. Тя нямаше да се хване на такава евтина уловка, не и когато законът го притискаше. Тихият й смях и игривото пламъче в очите й му подсказаха това още преди Аманда да отговори.
— Не става, Гарднър. Говори каквото искаш за мен. Оскверни ми името чак до Калифорния, ако щеш, но преди да направиш това, се довери на фактите или ще те съдя за обида. Ти ме наричаш уличница, но ако трябва, аз ще докажа, че не съм. Назова ме измамница, но всеки, който досега е видял как играя карти, може да потвърди, че не използвам нечестни начини, за да спечеля. Да, аз си изкарвах прехраната като картоиграчка по реката. Не го отричам, нито пък се срамувам от своята професия, тъй като тя е законна, дори престижна. Баща ми, мир на праха му, беше комарджия по параходите, но никога не е имало по-добър човек на света от него. Тъй че приказвай каквото си щеш. Аз няма да си замина оттук. Ти няма да можеш нито да ме пропъдиш с клюките си, нито да ме купиш с парите си.