И като имам тези двама господа за свидетели, също така искам да ти кажа, че аз възнамерявам да вземам активно участие в бизнеса. Като твой съдружник, ще искам да имам достъп до сметките, да преглеждам печалбите и да одобрявам разходите и ако не ми позволиш това, ще предприема законните мерки. С други думи, толкова бързо ще те закарам в съда, че ще ти се завие свят.
— Не искаш ли поне да чуеш моето предложение? — каза Грант през зъби, като ноздрите му се разшириха от потиснатия гняв. — Помисли си, да речем, че имаш на разположение дванадесет хиляди долара в брой и че няма да бъде необходимо да чакаш да капне някоя печалба от фермата — трябват години, за да се развие един бизнес. С тези пари ще можеш да си купиш колкото си искаш рокли и шапки.
Тя отново се изсмя и дрезгавият звук простърга нервите му.
— Същото мога да направя и с парите в брой, които спечелих от Мейси при последната ръка — каза му тя. — А да не говорим, че след като официално бях обявена за собственичка на имуществото, мистър Дарси любезно ме придружи до банката, където не само си открих лична сметка, но също така и погледнах банковото извлечение на фермата за коне. Освен това аз не съм такава глупачка като Тед, за да се съглася да приема такава нищожна сума от теб, когато „Мисти Вали“ струва шест пъти повече. Няма ли да се опиташ да ме подкупиш с малко повече, мистър Гарднър?
— Ще обмислиш ли предложението ми, ако го направя? — отговори той, като напълно съзнаваше, че не би могъл да си позволи повече от тази сума. Докато фермата носеше добра печалба, доста големи суми бяха обвързани със самите коне, в сделки с други притежатели или в различни разходи. Действителната свободна сума в брой едва ли беше повече, отколкото тази, която той току-що беше предложил. Да й даде повече, би означавало да продаде някой от конете, печелещи награди, или някоя сделка да му се изплъзне поради липса на пари, или да ипотекира своята половина от „Мисти Вали“. По-скоро би умрял, отколкото да направи това.
— Съмнявам се, че по-добра сума би могла да промени решението ми, но поне ще задоволя любопитството си.
— Двадесет хиляди. Това е последното ми предложение — каза той безразсъдно, като затаи дъх, за да чуе отговора й.
— Примамливо, наистина, но недостатъчно. Примири се, Грант. Ти зависиш от мен, тъй че трябва да се научиш това да ти харесва и по този начин ще си спестиш много тревоги.
Грант стрелна Аманда с поглед, в който се четеше болка.
— Ти си моята тревога, Аманда.
ГЛАВА ШЕСТА
Изглежда, този ден щеше да е един от най-странните за Аманда. След триумфа от победоносната за нея битка с Грант и неговия адвокат Аманда реши да отпразнува случая с едно неприлично голямо парче ябълкова торта и чаша кафе, за да убие глада си до вечеря. Тя си избра малка маса близо до прозореца в един ресторант, откъдето можеше да наблюдава минувачите, и тъкмо беше лапнала малко от чудесния пай, когато Анабел Фостър се приближи и седна на масата при Аманда, без да пита.
— Радвам се да ви видя тук — отбеляза Анабела, като свали ръкавиците си с изискано движение.
Аманда остави вилицата си настрана и понеже апетитът й вече беше изчезнал, отговори остро:
— Какво искате, мис Фостър?
— Всъщност няколко неща — отговори Анабела с усмивка, която можеше да се възприеме като искрена. — Преди няколко минути научих, че ще останете в „Мисти Вали“.
— Клюките се носят бързо.
— Грант ми каза. Изглежда, претенциите ви са законни и основателни — и добави с неохота: — Поздравления, мис Сайтс. Разбира се, аз винаги съм казвала, че Тед е безотговорен глупак, а сега той по убедителен начин доказа, че съм права, нали?
— Мисля, че трябва да ви благодаря — каза Аманда иронично.
Анабела кимна, сякаш току-що беше дала на Аманда някакъв голям дар.
— Е, щом ще живеете в дома на Гарднър, мисля, че трябва двете да си изясним някои неща. Като жени, нали разбирате?
Аманда все още не разбираше какво искаше да й каже младата блондинка, но тя щеше да я изслуша, докато си пиеше кафето, затова я подкани: