Беше цяло чудо, че от ушите на Аманда не излезе пушек при тези думи и само това, че стискаше силно зъби, й попречи да се развика. Най-накрая, като преглътна всички остри думи, които й бяха на езика, тя успя да й отговори спокойно:
— Ти си толкова любезна, Анабела, че искаш да ми помогнеш по този начин.
— Считам го за мой дълг, а мама ме е учила, че благодетелността е добродетел и аз ще се опитам да помогна на по-малко късметлиите от мен.
Малко по-късно Аманда, която следваше покорно Анабела, беше заведена в друго модно ателие в Лексингтън.
— Мисис, ние бихме желали да видим най-модните тоалети, ако обичате — съобщи Анабела. — Донесете ни вашите каталози и книги с мостри.
През следващия час Анабела със скорост, която би съперничела и на най-бързия кон, избра всички най-ужасни кройки и цветове, които Аманда някога беше виждала. Още веднъж Аманда беше забождана, завъртана и пробвана и когато излязоха от магазина, тя вече беше поръчала за няколкостотин долара тоалети, които никога не би облякла.
Анабела, разбира се, бе изпаднала в екстаз от своя избор и Аманда беше доволна, че блондинката вярва, че е успяла да я заблуди. Обаче, щом излязоха вън, Аманда веднага се извини, че е забравила да каже на шивачката какъв да бъде цветът на панделката на една отвратителна рокля, и мигновено се вмъкна в ателието, като каза на изненаданата шивачка, че отказва всичко, което току-що е поръчала, и че обещава да дойде скоро и да си поръча по-подходящо облекло.
— Просто сърцето не ми даваше да обидя бедното момиче, като му кажа, че има отвратителен вкус към дрехите — обясни Аманда, като повдигна извинително рамене. Жената дълбоко въздъхна, очевидно с облекчение, че няма да й се наложи да шие такива грозни рокли.
След това отидоха в магазин за шапки — слава богу не в тоя на Ада Колетрейн — и Аманда беше принудена да си купи две ужасни шапки, единствено за да угоди на Анабела и да продължи абсурдния фарс. Тя се закле да ги изгори при първа възможност. След това отидоха при известна фризьорка. Тук вече Аманда се отказа да й подрежат или фризират косата. Тя все пак разгледа няколко рисунки, които показваха различни прически, и обеща да си помисли за нещо подобно по-нататък.
Когато двете жени се разделиха, Анабела, доволна от себе си, се ухили с широка усмивка. Макар че беше уморена от запълнената програма на деня, Аманда също така беше доволна, като се подхилкваше на това, колко ядосана ще бъде Анабела, като разбере, че Аманда не е чак толкова наивна, колкото изглежда. Тази мисъл беше достатъчна, за да запази усмивката на лицето й чак до вкъщи.
След предупреждението, което Аманда отправи към него, Грант изобщо не беше изненадан, че на другия ден към десет часа намери в кабинета си, който служеше и за офис, Аманда да преглежда счетоводните му отчети за фермата, но въпреки всичко се ядоса. Тази никаквица явно не си губеше времето и си вреше носа навсякъде в неговите работи. Това изобщо не правеше деня му по-приятен, особено след като вече беше прекарал няколко неползотворни часа.
И за беда, тази сутрин Аманда изглеждаше направо апетитна, макар че прелестите й бяха показани по по-пестелив начин. Грант с безпокойство откри, че дори когато косата й беше прибрана в кок и блузата й беше закопчана чак до брадичката, тя пак изглеждаше привлекателна. Не, много повече от привлекателна. Изкусителна. Чувствена. Трептяща и предизвикваща. По дяволите!
— Виждам, че си се захванала с книжата — промърмори той вместо поздрав. — Можеше да си направиш труда първо да ме попиташ.
— Ти не беше тук. А Чалмърс призна, че си отишъл до Бен Уидмарк, чак след като го заплаших, че ще го настъпя по току-що лъснатите обувки. Успя ли да разбереш къде е отишъл Тед?
— Не. Всичко, което Уидмарк можа да ми каже, беше, че те двамата са слезли в Сейнт Луис, както ти каза. Наели хотелска стая, за която платил Уидмарк, и останали там два дни, през които Бен се опитал, но не успял да накара Тед да се върне у дома. На третата сутрин Бен се събудил и видял, че Тед го няма. В продължение на няколко часа го търсил, накрая се отказал и решил да се прибере вкъщи. Той ми каза, че Тед скитал наоколо и сигурно ще тръгне на запад или надолу към Ню Орлиънс, дори предположи, че може да се запише в кавалерията и други такива глупости, но не каза нищо определено, за да разбера къде наистина е отишъл.