— Което означава повече продажби и споразумения за отглеждане на коне за фермата — заключи Аманда.
Грант кимна с глава, като я погледна преценяващо.
— Знаеш ли, Аманда, независимо от това, какво мисля за теб, трябва да призная, че умът ти сече твърде бързо за жена. Впечатлен съм от начина, по който схващаш нещата.
— Това е най-неочакваният комплимент, който някога съм получавала — тя не знаеше дали да се радва, или да се обиди. — Ти или ме считаш за глупава единствено защото съм жена, или очакваш да бъда такава, защото съм привлекателна и мога да послужа при сделка. Така ли смяташ?
— Не точно — увери я той с цинична усмивка. — Но да си едновременно красива, интелигентна и лека жена е вече нещо друго. Такава комбинация не се среща често, поне така мисля.
— За разлика от тебе, който по природа си тесногръд, недалновиден и циничен до порочност — отвърна му тя с престорена усмивка и се върна на темата за конете: — Искам да дойда с теб на конните състезания в Луисвил. Това ще ми даде възможност да видя на живо още една страна от бизнеса.
Грант постави ръце пред себе си, сякаш искаше да се предпази от нея, и заяви:
— О, не! Определено не, Аманда! Достатъчно обсеби живота ми. Не, благодаря. Остави ми поне тази малка част от него и ми се довери, че ще се грижа за взаимните ни интереси. Там ще има купувачи, които искат да сключат сделки; собственици, които ще искат да обсъдят цените на расовите коне, отглеждани за разплод; някои много богати и влиятелни хора, които могат да се окажат много полезни за бизнеса. Може и да нараня чувствата ти, но мисля, че ще донесеш повече вреда, отколкото полза, а аз няма да рискувам репутацията на фермата само за да угодя на прищевките ти.
— Страхуваш се, че ще те изложа? — попита тя съвсем тихо.
— Не се страхувам. Сигурен съм.
— Чудесно. Не е необходимо ти да ме заведеш там, а и не се нуждая от твоето разрешение, за да дойда. Щом ти не искаш да ме вземеш в Луисвил, аз ще пътувам сама — тя стана от масата. — Сега, ако ме извиниш, ще те оставя и ще отида да напиша писмо до една моя приятелка, която живее във Франкфорт, и ще я попитам дали не би желала да дойде с мен на състезанията.
— Някоя от твоите приятелки на греха? — каза той със сарказъм.
Макар че не искаше, Аманда се засмя не само на израза му, но и защото го свърза с Рут Уиттейк.
— Много се съмнявам, че мисис Уиттейк някога се е възприемала по този начин — или пък някой друг, освен може би съпругът й. С бялата си коса тя прилича на възрастна жена и е пример за образцово държание. Но предполагам, че като млада е била красива.
Още веднъж Грант усети, че изгубва почва.
— Не може да е Рут Уиттейк, съпругата на сенатора? — попита той неуверено.
— Ъхъ — кимна Аманда със задоволство, като се наслаждаваше на объркването на Грант. — Познаваш ли ги? Когато слязох от парахода във Франкфорт, отседнах в дома им за една нощ, тъй като имаше влак чак на другата сутрин. Те са приятни хора, нали? Особено Рути.
На Грант му прилоша. Той се беше срещал със сенатора Уиттейк и съпругата му, но не му бяха близки познати. За него беше удар да научи, че Аманда е в приятелски отношения с тях. Как би могла тази уличница, тази речна разбойничка дори само да поведе разговор с тях, камо ли да нощува в дома им! Невъзможно! Скандално! Направо не беше за вярване.
Аманда знаеше, че предизвиква съдбата, но не можа да се стърпи и нанесе още един удар, като постави солницата така, че Грант да може да я стигне.
— Заповядай — изсмя се тя, — може би това ще направи храната малко по-вкусна, тъй като явно имаш трудности с преглъщането й.
През следващите няколко дни Грант беше твърде зает с подготвянето на конете за предстоящото състезание, за да му остане време да спори с Аманда. Всъщност, колкото повече наближаваше големият ден, толкова по-малко Аманда го виждаше. Той дори не забеляза, че беше заменила готвача му с друг — един креол от Франция, който мисис Лелен й беше препоръчала, — макар че безвкусните гозби за вечеря отстъпиха място на ястия с много подправки. Той не само че не коментира по никакъв начин новите й дрехи, но и не каза нищо при факта, че за последната седмица Станфорд Дарси беше идвал два пъти във фермата, без да има някаква работа, освен може би да ухажва Аманда.