— Чалмърс, може ли да дойдеш за момент? — извика Аманда от кабинета, където се опитваше да разгадае какво пише в книгата за отглеждане на животни.
— Да? — икономът огледа бързо и неодобрително пода, където лежаха обувките на Аманда, отново захвърлени. Той погледна дискретно към нея и забеляза, че тя отново беше качила на стола обутите си в чорапи крака и беше седнала върху тях.
— Не се мръщи така, Чалмърс. Ще ти станат още бръчки. Освен това те уверявам, че чорапите и краката ми са чисти. Няма никаква опасност за безценния ти стол.
— Желаете ли нещо, мис Сайтс? — попита той, като изсумтя.
— О, да, естествено! Разбираш ли от коне, Чалмърс? Мистър Гарднър е много зает тези дни, иначе щях да попитам него. Е — поправи се тя, — може би нямаше да го питам точно за това. Виж, малко е странно. Трябва да попитам някого и на теб, старче, попадна изборът ми. Тъй че знаеш ли нещо за конете? — попита пак тя.
— Всъщност аз се гордея с познанието си относно конете — похвали се Чалмърс и се наду като петел. — Откакто съм тук, си поставих задача да се образовам по този въпрос, тъй като това е животът и работата на моя господар.
— Добре. Защото не мога да разбера нищо от тази част, без някой да ми я обясни — призна си откровено Аманда и почти без да спира да говори, го закова с невинен поглед и попита: — Какво точно представлява кастрирането?
— Ка… кастрирането? — заекна той. Очите на клетия човек се ококориха и адамовата ябълка пробягна няколко пъти по гърлото му.
— Да, Чалмърс. Кастрирането. Разбирам, че е някаква процедура, която се извършва по определен начин и чрез която животното става нито мъжко, нито женско, но всичко ми е мъгла. Какво се прави с животното и защо това е необходимо?
След като най-после възвърна способността си да говори, Чалмърс прикова учуден поглед в нея.
— Сериозно говорите, нали? — попита я той много объркан и не по-малко удивен. За жена с такава лоша репутация мис Сайтс изглеждаше някак си невежа по тези въпроси.
— Разбира се, че говоря сериозно. Иначе защо ще питам?
Като си пое дълбоко въздух, за да дойде на себе си, Чалмърс каза:
— Когато се окаже, че един жребец е твърде буен и необуздан или че просто не може да се концентрира в надбягването, защото постоянно иска да се съвокуплява с кобили, обикновено най-добре е да се кастрира, което решава проблема из основи. След това той не е способен да се чифтосва.
— А как става кастрирането? — попита Аманда.
— Животното се лишава от… от органите си за размножаване — заекна Чалмърс и вратът му се зачерви.
— Какви органи? Какво правят с тях и как?
Господ да му е на помощ, той изобщо не можеше да повярва, че води този разговор с тази жена или че тя беше толкова не на ясно по отношение на нещо, което би трябвало да й е добре познато. Разбира се, те говореха за коне, а не за мъже и може би точно това я затрудняваше, мислеше си Чалмърс и избърбори:
— Същите органи, които правят мъжа мъж, мис Сайтс. Конете не са по-различни от хората.
— От което нищо не ми стана ясно. Повтарям, Чалмърс, какви органи и какво правят с тях? — сега вече и тя се изчерви ужасно и двамата приличаха на два червени домата.
— Се… семенниците им. Изрязват ги.
— Моля?
Добре, търсеше си го.
— Тестисите им. Торбичките зад техните, техните… е, които висят зад чепа им.
— О, господи! — очите на Аманда приличаха на две сини луни, бузите й горяха. — За бога, сигурно много боли!
— Не бих могъл да зная — каза остро Чалмърс, след това поомекна. — Да, предполагам, че боли.
Тя все още се опитваше да разбере същността, но й беше трудно да си представи операцията. Макар че знаеше основните различия между мъжа и жената (дори по време на необичайното си детство се беше натъквала на няколко интимни двойки) и макар че не беше предпазвана от твърде свободните разговори, които бяха нещо обикновено за баровете и игралните домове, тя само беше зървала няколко пъти голи мъже, но никога не бе имала възможност да огледа различните им части. Думите, които Чалмърс каза, й бяха непознати, докато не спомена „чеп“, тъй като никой, който Аманда познаваше, не беше използвал правилните названия за такива неща.
— А бедното създание запазва ли своя… своя чеп?
— Да.
— А ако някой гледа конете на ливада, как ще може веднага да различи кобила от кастриран жребец?
Чалмърс въздъхна дълбоко и отправи очи към небесата, сякаш чакаше да получи съвет или спасение от идиотската ситуация.
— Кобилите нямат „чеп“, както деликатно се изразихте. А другите коне имат. И докато жребецът има всички необходими части, на кастрирания му липсват някои от тях.