Най-после по очите й се разбра, че й стана ясно.
— О, онези увиснали неща, които се клатят зад неговия… Това ли отрязват?
— В общи линии — да, макар че има и още нещо.
— Мисля, че разбирам. Добре — Аманда се окашля, за да прочисти гърлото си, и се опита да се успокои. — Благодаря, че беше толкова любезен и че ми отдели време да ме просветиш, Чалмърс. Тъй като и двамата се чувствахме неловко, искам да знаеш, че не го направих със зла умисъл. Имам желание да науча всичко, което мога, за фермата и за конете, а твърде често книгите на мистър Грант са на прекалено високо ниво, за да ги разбера без помощ.
За нейна голяма изненада Чалмърс й се усмихна: първата усмивка, която тя бе виждала на студеното му лице.
— Радвам се, че ви помогнах, мис Сайтс. Моля, не се колебайте да питате, ако ви е необходима още помощ, макар че не мога да гарантирам, че ще зная всички отговори на въпросите ви — след това той се извини и тръгна да излиза, но се спря на вратата. — Още нещо. Трябва да се извиня, ако съм оставил впечатлението, че мисля, че ще изцапате възглавниците на столовете. Аз съм сигурен, че вие сте една много чиста дама.
Той я остави напълно зашеметена от голямата похвала. Трябваха й няколко минути, за да осъзнае, че високомерният стар Чалмърс всъщност я беше нарекъл „дама“. Божичко, той го каза така, сякаш наистина го мислеше!
Макар че беше затънал до ушите в работа по подготовката за дербито в Кентъки, Грант изобщо не беше толкова вглъбен, колкото Аманда си мислеше. Той наистина беше забелязал новите й хубави рокли и начина, по който подчертаваха щедро надареното й тяло, като едновременно прикриваха и подчертаваха деликатните му части. Дори беше забелязал дръзките къси къдрици на челото й: една нова и очарователна прическа, която привличаше вниманието върху сините й очи и върху косите й, които закачливо се подаваха под периферията на шапката й.
Смяната на готвачите и последвалата промяна на менюто също не остана незабелязана. Той просто беше твърде зает, за да я подкачи за това, но се наслаждаваше на по-вкусните ястия.
Също така започна с безпокойство да забелязва посещенията на Дарси и изобщо не беше сигурен, че му харесва адвокатът да души наоколо, следвайки Аманда по петите. Грант заля Чалмърс с въпроси за целта на посещенията на адвоката, като оправдаваше странното си чувство на ревност с това, че просто не иска тя и Дарси да му излязат с други планове за по-нататъшно завземане на фермата.
И не можеше да си обясни как отношението на Чалмърс към Аманда се промени коренно. Какво, по дяволите, ставаше? Как, за бога, тази хитра жена успя да покори високомерния англичанин? Разбира се, Чалмърс беше направо възмутително резервиран, не издаваше нито чувствата си, нито мислите си и колкото и дискретно да го подпитваше, не можеше да изкопчи и думичка от това, което го интересуваше. За първи път, откакто се помнеше, той беше толкова ядосан на този надут слуга, че искаше да го натовари обратно за мъгливите Британски острови и да не го вижда повече. Долен предател!
Да, Грант беше забелязал много неща. И сега усещаше как нежните пръстчета на краката на Аманда шаваха нагоре-надолу, обути в чорапите. Разбира се, беше захвърлила обувките си на няколко крачки от себе си почти веднага след като се беше наместила зад бюрото. И сигурно трябваше да е сляп, за да не забележи как розовото й езиче играе между зъбите, когато тя се опитваше да се концентрира върху четивото, или пък да е глух, за да пренебрегне провокиращите въображението звуци, които придружаваха този процес. Накратко, тя направо го подлудяваше.
— Нищо няма да излезе от това, нали? — попита той рязко.
— От кое? — косата й беше оформена на кок, заинтригуваните й очи — обърнати към него. — От кое няма да излезе нищо, Грант?
— От цялата тази налудничава идея да разделим къщата по средата.
— Не ми е приятно да ти напомням, но те предупредих.
— Да, но не спомена, че докато се опитвам да не ти обръщам внимание, съзнанието ми всъщност ще е още по-заето с тебе отпреди. Все едно да сложат пред теб един току-що изпечен шоколадов кейк, да долавяш мириса му и да се преструваш, че не искаш да си опиташ от него.
Тя му се усмихна.
— Е, не мога да кажа, че някога са ме сравнявали с шоколадов кейк, но трябва да призная, че звучи страшно апетитно.
— О, ти наистина си сладка като торта, повярвай ми.
— И примамливо миришеща?
— Всъщност не мога да кажа със сигурност от такова разстояние. Да прекося ли линията и да дойда по-близко?
Тя леко и закачливо повдигна рамене, което накара бритона й да се разклати. Вместо да отговори направо, прибави още нещо към сравненията: