— И порочно прелестна?
— Точно това много бих искал да разбера, моя прекрасна мис Сайтс.
Той се беше навел над нея и тя усещаше дъха му. Добре знаеше, че си играе с огъня, но, изглежда, не можеше да спре. Откакто я бе целунал, си мечтаеше само да почувства устните му отново, като се чудеше дали магията от предния път е била просто една илюзия или наистина е било толкова приказно, както си спомняше.
„С какво да започна: с леко ухапване по врата или с близване на обичката на ухото ти или да вкуся тези прекрасни трептящи устни?“ — замисли се той за момент, след това измърмори дрезгаво, като се приближи леко до отворените й устни.
— Ще започна от устните! Определено от устните.
Беше божествено! В момента, в който горещите му, настойчиви устни се впиха в нейните, сякаш я завъртя вихрушка, а когато упоритият му език проникна в устата й, за да се сборичка с нейния, сякаш една светкавица премина през долната част на корема й и изпрати искри по цялото й тръпнещо тяло. Дълго време те само се целуваха, докато зовящата й плът изгаряше за по-особена ласка.
Когато тя си помисли, че със сигурност ще умре от желание за по-голяма близост, пръстите му се вплетоха в косата й, като разпръснаха черните като нощта къдрици върху раменете й. Този отклик на желанията й предизвика един тих стон от дълбините на душата й, стон на удовлетвореност и очакване. Той разбиращо се усмихна, като докосваше с палци чувствителните крайчета на ушите й, от което по кожата й пробягваха трептящи вълнички, които я накараха да настръхне. Зъбите му леко хапеха и възбуждаха пулсиращите й устни и тя отново потърси една по-интимна близост с неговите — желание, което той не задоволи, тъй като устните му се плъзнаха по упоритата извивка на брадичката й, после продължиха към по-желана част на шията й, избутвайки дантелата на високата й яка.
— Напоследък се обличаш толкова прилично — прошепна той между няколко кратки, влудяващи целувки. — Като някаква палава монахиня, която се опитва да прикрие повика на тялото си под расото.
Пръстите му тъкмо намериха най-горното копче на блузата й, когато Чалмърс влезе в кабинета с чая, който Аманда беше поръчала по-рано.
— Кхъ-кхъ! — окашля се икономът, за да извести за присъствието си. Тъй като Грант изстена високо и се отдръпна от Аманда, сбръчкал вежди над зелените си очи, Чалмърс съобщи високомерно: — Сър! Вие сте престъпили линията!
Звънливият смях на Аманда проехтя, макар че в гласа й се усещаше леко трептене. Тя дари Грант с един дяволит поглед, очите и бузите й грееха и докато си събираше косата на кок, каза, съгласявайки се:
— Наистина я е престъпил, подъл измамник такъв! Глобете го, Чалмърс.
— Да върви по дяволите тази проклета линия! — отвърна Грант разярено. — И ти също, Чалмърс, за това, че дебнеш в коридора като някакъв шпионин! За два цента аз ще те заменя с някой друг и ще те изпратя заедно с багажа ти през океана.
Той не можа да повярва, когато икономът му отправи една предизвикателна, почти самодоволна усмивка, и кратко заяви:
— Вие може да се опитате, сър, но мис Аманда отново ще ме наеме на работа и така или иначе ще трябва да ме търпите.
— За бога, Чалмърс, ти…
— Прав е, Грант — прекъсна го Аманда през смях. — Приеми поражението си с достойнство. Аз и Чалмърс имаме една цел — винаги да те преследваме, може би до безкрай. Не е ли това една чудесна идея?
ГЛАВА ОСМА
На сутринта, когато Аманда слезе на долния етаж, завари всички слуги да избърсват разделителните линии между нейната част от къщата и тази на Грант. Чалмърс се усмихваше с особено самодоволна усмивка. Грант вече беше отишъл в обора, сигурен, че всичките му заповеди ще бъдат точно и грижливо изпълнени.
— Виждам, че господарят си е казал думата — обади се Аманда.
— Наистина — отговори Чалмърс, а очите му блестяха засмени. — Има ли мадам някакви други желания?
Аманда се спря на място и закова поглед дълго и мълчаливо в лицето на Чалмърс, за да открие някакъв знак на злонамереност. Тя наистина искаше да се изясни с него и да предотврати всякакви излишни препирни за в бъдеще.
— Чалмърс, тази дума, каквото и уважение да показва, не я свързвам с нищо приятно и ако още веднъж се осмелиш да ме наречеш по този начин, ще те просна на земята. Също така и ако ме наречеш „мисис“. Тук има твърде много хора, които биха желали да ме възприемат в лоша светлина, а аз не искам да ставам обект на присмех.
Той веднага се изчерви и побърза да се извини:
— Не исках да ви обидя, мис Сайтс, и уважавам причините ви. Как бихте желали да ви наричам?