Аманда се засмя и като се приближи, му разроши косата.
— Обзалагам се, че така ще говориш и за момичетата!
— Момиче? — измърмори той, като сбръчка обсипаното си с лунички носле. — Уф! Никога не бих казал нещо такова за някое момиче. Аз говорех за новороденото.
— Напомни ми да попитам мистър Гарднър какво прави по въпроса с твоето обучение, Тими. Граматиката ти е отвратителна.
Той толкова наведе глава, че чак луничките на закръглените му бузки престанаха да се виждат.
— Добре. Повече няма да говоря за училище, не сега. Покажи ми кобилката, която толкова те е развълнувала.
Тя наистина беше хубава и Аманда би могла да я гледа в продължение на часове, но Тими искаше да й покаже още нещо. Макар и не с такъв ентусиазъм, Аманда го последва в конюшнята, където държаха кобилите.
— Трябва да видите и тази, мис Манди. Мистър Гарднър я купи преди няколко седмици, но я доведоха едва тази сутрин. Ето защо тя е в тази конюшня сама, а не с другите кобили, щото трябваше да й дадем време да свикне с новия си дом.
Аманда, както винаги, само надникна в конюшнята, видя колко е огромна кобилата в нея и реши да си върви.
— Тя е много хубава, Тими.
— О, вие дори не я огледахте добре — възрази той високо. — Защо да не ви донеса нещо, за да я нахраните, тъй че да разбере колко приятелски сте настроена към нея.
— О, Тими, не мисля, че точно сега идеята ти е добра. Тя изглежда много нервна, а и ти току-що каза, че й е необходимо да свикне.
— Недейте да лъжете момчето, мис Аманда — Пади изникна от съседната конюшня, като изненада както Аманда, така и Тими. — Вий сте уплашена от това животинче и много добре гу знайти.
— Животинче? — повтори Аманда. — Това животно е поне пет пъти по-голямо от мене и тежи тон повече от мен.
— По-скоро на половината — поправи я Пади, който се приближи до нея. — Знайте ли, срамота е толкоз да се страхувате от таквоз хубаво животно, кат вас и тя е хубаво момиче. Дайте й поне малко шанс и Тоу Данс шъ ви докаже колко глупаво съ държите. А ако я потупате леко по носъ, вий шъ бъдете приятели за цял живот.
— Или ще си изгубя половината ръка за цял живот — измърмори Аманда с недоверие.
— Ей, мис Манди, няма ли дъ упитате поне веднъж?
Тя толкова искаше да опита, колкото й се щеше да хване шарка, но когато погледна към Тими, който я гледаше с надежда, не й даде сърце да го разочарова.
— Добре. Но само един път. И ако ме ухапе, ще заповядам да ви набият с върбови пръчки.
Пади се ухили.
— Краката ми се разтрепериха.
Аманда наистина трепереше. Краката й се подгънаха като кашкавал и устата й изведнъж пресъхна.
Пади извика кобилата до вратата и я хвана за оглавника, успокоявайки я с нежни думи и леки потупвания.
— Добре сега — каза той. — Просто си протегнете ръкътъ и я погалете по носъ с пръстите си хубаво и леку. Говорете й. Кажете й кви убави очи има, колко е красива.
Колебливо Аманда докосна носа на кобилата с крайчеца на пръстите си. Когато не се случи нищо ужасно, тя се приближи и се протегна, за да я погали по-добре. После отново и Тоу Данс пристъпи към нея.
— Ти наистина имаш хубави очи — каза Аманда тихо и с треперещ глас. — И наистина приличаш на дама с добри обноски, доколкото мога да съдя от такова кратко запознанство.
Кобилата изцвили, сякаш оценяваше комплимента, и Аманда, Пади и Тими се засмяха. След това животното побутна ръката на Аманда с муцуна, сякаш искаше да му обърне още внимание. Макар че Аманда се сепна за момент, тя не мръдна от мястото си, учудена повече от всичко на кадифеното усещане от муцуната на Тоу Данс.
— О, тя е толкова нежна! — каза тихо. — Сякаш милвам перушината на малко патенце.
— Почеши я между очите и нагоре по челото. Това щъ я накара да мърка като котенце.
— Наистина?
— Не, но шъ й хареса много — след това Тими й показа как да си държи ръката и да даде на кобилата един морков. — По този начин тя няма да ти сбърка пръстите, щото сега те харесва и няма да те ухапе нарочно.
— Това е поне някакво успокоение — каза Аманда сухо, като все още се притесняваше от това животно със зъби, наполовина на големината на палеца й.
Когато тръгна да се прибира, Аманда беше страшно доволна от себе си. Тя наистина за първи път в живота си беше докоснала един напълно пораснал кон. Това беше важна крачка, но също така и началото на борбата й срещу преодоляването на страха й от големите животни. В този момент беше толкова горда, че й се искаше да крещи от радост.
Като се размина с Грант, който излизаше от отсрещната врата, тя цялата грееше.