— И какво те направи толкова щастлива? — попита той.
— Аз погалих Тоу Данс! — смеейки се, каза тя. — Аз наистина я погалих! На нея й хареса и тя изобщо не се опита да ме ухапе.
Аманда леко се завъртя, доволна от себе си, и се втурна в къщата нагоре по стълбите, като остави Грант да клати учудено глава и да си мисли колко приличаше тя на Тими в този момент.
— Ще помислиш, че някой й е свалил звездите! — каза той, смеейки се. — Понякога човек не може да разбере тази жена.
Три дена преди състезанието Грант, Пади, ездачите и треньорите и двата жребци заминаха за Луисвил с влак. За щастие чистокръвните коне щяха да бъдат превозени, но щеше да им бъде необходимо време, за да преодолеят уплахата от пътуването, а може би и малко време за тренировка на хиподрума в Чърчил Даунс.
Аманда се приготви да тръгне за Луисвил в деня преди дербито. Щеше да мине през Франкфорт. На гарата трябваше да се срещне със сенатор Уиттейк и Рут и да продължи с тях пътуването си. Всички щяха да нощуват в хотел, за да са свежи за състезанията на другия ден.
Като слезе по стълбите, Аманда откри с изненада, че Чалмърс я чакаше на входната врата с багажа си в краката и с упорито изражение на лицето.
— Какво значи всичко това, Реджи?
— Вие няма да направите и крачка извън тази къща, без да ви придружа, мис Аманда. Идвам с вас. Не е благоприлично да лудувате из околността без придружител.
— Да лудувам? — изкикоти се тя. — Ама аз никога не съм лудувала, Реджиналд, и се съмнявам, че ще започна сега да го правя. Освен това не се ли замислихте, поне малко, дали искате да ви видят с мен? Хората могат да си създадат погрешно впечатление и да си помислят, че ти и аз „лудуваме“. В крайна сметка вие изобщо не приличате на моя бавачка.
— Благоприличието изисква да не пътувате сама, а аз няма да ви оставя да поемете какъвто и да било риск за живота си или да преживеете някоя възможна атака. Вие ме ласкаете, като допускате, че някой може да си помисли, че вие и аз вършим нещо непочтено, мис Аманда. Сякаш бихте се захванали с такъв глупак като мене!
— Значи вие се обявихте за мой пазител и защитник?
— Точно така, мис.
— Това е едно от най-милите неща, които някой някога е правил за мен, Реджи. Благодаря ти — тя се надигна на пръсти да го целуне по бузата. — Ще тръгваме ли, мистър Чалмърс?
Рут, както винаги лекомислена, едва не изпусна влака, който тръгваше от Франкфорт. Тя и сенаторът се качиха в последния момент и се тръшнаха запъхтени на седалките срещу Аманда и Реджи. Когато си поеха дъх, Аманда представи Реджи само като свой добър приятел — мистър Реджиналд Чалмърс.
Реджи беше този, който побърза да ги информира, че е само обикновен слуга, на което Аманда открито възрази:
— Реджи е нашият иконом и ръководи „Мисти Вали“ с такава увереност, както генерал би ръководил война. Без него всичко би потънало в разруха само за една седмица — тя завърши, като размаха предупредително пръст и каза на Рут Уиттейк: — Да не сте посмели да ми го откраднете, Рути! Не ми харесва пламъчето, което виждам в очите ви.
Пътуването беше приятно и обстановката — приятелска. Реджи и Франк Уиттейк обсъждаха състезанието на следващия ден и най-интересните райони на Англия, а жените говореха за мода и за домакински неща. Аманда беше писала по-рано на Рут и й беше разказала как, като пристигнала в „Мисти Вали“, разбрала, че тя не е единствената собственичка, и какъв голям шок е било това и за нея, а и за Грант Гарднър, тъй че нямаше никакъв смисъл да говори за това отново, особено в присъствието на Реджи.
Рут, слава богу, беше се заела с грижата да резервира места в хотел „Браун“. Дори успяха да изкопчат свободна стая и за Реджи.
— О, колко съм благодарна и радостна, че сте се сетили да запазите стаи предварително — каза Аманда, изненадана от броя на хората, които видя във фоайето. — Нямах никаква представа, че ще бъде толкова претъпкано.
— Дочух, че може би ще присъстват около десет хиляди души на състезанието утре — каза им сенаторът. — Аз наистина вярвам, че дербито в Кентъки е на път да бъде признато със своя висок стандарт не само заради участието на чистокръвни коне, но и заради нашите блестящи традиции на южняшко гостоприемство.
Тъй като бяха уморени и искаха да избегнат тълпите, те вечеряха в ресторанта на хотела, след това изпиха по едно питие на спокойно в приемната на апартамента на семейство Уиттейк и всеки отиде да си легне в стаята. Аманда беше научила от Реджи, че Грант несъмнено ще прекара нощта близо до хиподрума, при конете си, макар че имаше запазена стая в друг хотел в центъра на града, в случай че решеше да пренощува там.