За голямо учудване на Аманда Реджи я информира, че Анабел Фостър, също така заради удобство, има запазена стая в хотела на Грант — факт, който не се отрази добре на Аманда, нито пък й позволи да спи спокойно. Цяла нощ тя се измъчваше от кошмарни сънища, в които Грант и Анабела лежаха прегърнати в едно легло, и се събуди с облекчение, когато се съмна.
Тази сутрин слънцето не грееше. Денят беше мрачен, щеше да вали и хиподрумът щеше да се разкаля, ако дъждът не изчакаше да мине състезанието. Дори Аманда знаеше, че да яздиш кон на кален терен, би било цяло нещастие и тя буквално беше затаила дъх до приближаването на уречения час.
Когато тя, Реджи и семейство Уиттейк пристигнаха на хиподрума, Аманда, като съсобственик, беше заведена до осемте места, запазени за нея, Грант и гостите, поканени от тях, но когато те четиримата пристигнаха, имаше само едно свободно място. Другите вече бяха заети от Анабела Фостър и нейните лични приятели. Грант, все още зает с конете, не беше там.
Макар че беше ядосана, Аманда не искаше да прави скандали на публично място. Тя искаше да потърси други места, но Рут Уиттейк имаше друга идея. Като поклати глава, тя бутна Аманда напред.
— Продължавай, скъпа — прошепна й тя настойчиво. — Не спирай или ще те мачкат всеки път.
Повдигнатите вежди на Реджи й показаха, че и той беше на същото мнение.
С чувството, че е моряк, когото са накарали да направи нещо против желанието му, тя се приближи.
— Извинете, но ми се струва, че сте заели нашите места — тя кимна с глава към Анабела за поздрав. — Анабела, опасявам се, че няколко от вашите приятели ще трябва да се преместят, тъй като половината от местата са запазени за мен и моите гости.
— Твоите гости? — повтори Анабела, като надникна зад Аманда. — Защо, тук е само Чалмърс и нито един от нас няма да отстъпи хубавото си място на слуга.
— Ти наистина ще го направиш, малка противна глупачке! — Аманда не успя да се сдържи и изобщо не я беше грижа какво могат да си помислят другите. Анабела се държеше като зле възпитано дете, каквото си и беше, за разлика от Аманда. — Слуга или не, днес той е мой гост — тя спря за момент, преди да нанесе смъртоносния си удар, — каквито са сенаторът и мисис Уиттейк, които горят от нетърпение да заемат другите места, запазени за мен.
Анабела протегна врат, за да види кой стои зад Аманда и Чалмърс, и зяпна от учудване, като разпозна известния сенатор. Веднага се опита да поднесе извинения за нелюбезното си държание.
— О, мисис, мистър, ужасно съжалявам! Не ви видях! Разбира се! Заповядайте! Не бихме желали да заемем местата ви — тя бързо изпърха с ръце, като някаква умираща пеперуда, и вдигна четирима от приятелите си от техните места.
След като Аманда и гостите й се настаниха, Аманда нарочно пропусна да представи Анабела на семейство Уиттейк. Чалмърс се беше намусил и отказа дори да погледне към момичето и Аманда си помисли, че Анабела би била голяма щастливка, ако англичанинът някога допуснеше да премине прага на „Мисти Вали“ отново.
— Ху-хубаво е времето, нали? — изписука Анабела от другата страна на редицата, която отделяше нейните четири места от тези на Аманда. Останалите двама приятели на Анабела, една млада двойка, бяха очевидно впечатлени от това, че седяха заедно със сенатора, и поклатиха глави, съгласявайки се.
— Всеки момент ще завали — отвърна Рут сухо, сякаш искаше да подчертае колко глупава беше забележката на блондинката.
— Имах предвид, че е хубаво слънцето да не препича — отвърна неубедително Анабела.
Никой не й обърна внимание. За щастие Анабела разбра намека и престана да се опитва да завърже разговор, макар че, когато Грант пристигна задъхан в сепарето, тя побърза да го представи на семейство Уиттейк.
След като поздрави сенатора и галантно целуна ръка на Рут, Грант погледна подозрително Чалмърс.
— Чалмърс, за бога, какво правиш тук? Ако знаех, че искаш да дойдеш, щях да те взема с нас.
— Не, сър. Тогава мис Аманда щеше да остане без придружител, а това изобщо не трябваше да се допуска.
— А, разбирам — най-после Грант се обърна към Аманда. — Наистина си имаш начини да постигнеш нещо. Сигурно скоро ще искаш да ти ям от шепичката?
— Ако желаеш — отвърна тя закачливо, като предизвика смеха на Рут, един изпълнен с омраза поглед от Анабела и озадачен — от страна на Грант.
Първото и по-малко известното от двете запланувани състезания щеше да започне и всички седяха на крайчеца на столовете си, за да виждат по-добре.
— О, боже! Забравих кой е номерът на Галантния момък — каза Аманда нервно, като се взираше с учудване в измачканата си програма. Макар че първото състезание се провеждаше само от две години и не беше толкова важно, колкото това, което следваше, те бяха решили да участват с един кон и беше много важно за фермата той да се справи добре в надпреварата.