— Шести — отвърна кратко Реджи, отправил поглед към конете, които се събираха на стартовата линия.
— А какъв е цветът на Пади?
— Яркозелено — отвърна Грант с кисела усмивка. — Нещо друго? Но Галантния момък ще се язди от Еди. Пади ще язди Гордостта на султана в дербито, макар че и в двете състезания цветът, в който са облечени, е един и същ.
Той изобщо не беше отклонил вниманието си от чистокръвните коне зад стартовото въже.
— По дяволите! Еди се опитва да усмири Галантния момък. Жребецът не обича да стои мирен, притиснат от другите по този начин, и не мога да кажа, че го обвинявам.
Конят се успокои, жокеите се наклониха напред, въздухът трептеше от нарастващото напрежение. Тогава две от животните се втурнаха, като предизвикаха фалшив старт. Всички бяха върнати, за да започнат отново, и публиката въздъхна като един. Бяха необходими три старта и накрая, изведнъж, чистокръвните коне се впуснаха напред по хиподрума, като хвърляха след себе си цели облаци от прах.
Тълпата стана на крака, сякаш така щеше не само да види облака прах зад конете, но и да подтикне своите любимци да тичат по-бързо. Присвивайки очи, почти задавяйки се от вълнението, което я беше обзело, и от издигащия се прах, Аманда се наведе през парапета и щеше да падне, ако Грант не я беше сграбчил за кръста. Тя потръпна при неговото докосване, макар че подозираше, че е по-скоро продиктувано от инстинкта му, отколкото от нещо друго. Той беше съсредоточил изцяло вниманието си върху хиподрума и върху конете, като се взираше през бинокъла, който държеше с другата си ръка.
— Какво става? Не мога да видя? — каза Аманда изплашена.
— Добре се справя. В центъра е и се придвижва напред от вътрешността. Точно където вече би трябвало да бъде.
Той стисна още по-силно бинокъла, като мърмореше окуражително на жокея:
— Добре, Еди. Сега ти излизаш напред на завоя. Не губи контрол. Дръж темпото, момче. Дръж темпото. Чакай! Чакай да излезеш на равното. Изчакай! Сега! — извика той, като почти изплаши Аманда до смърт. Конете напредваха към финиша, носейки се с бясна скорост. Аманда зърна как нещо зелено просветна напред, като разкъса хартиената лента, която се простираше по дължина на финалната линия, но не можа да осъзнае толкова бързо, че Галантния момък е спечелил, докато Грант не я сграбчи, като за малко да й счупи ребрата от стискане, и я събори.
— Победихме! За бога, успяхме! — извика той, а очите му блестяха като скъпоценни камъни срещу нейните. След това той я целуна пред самия Господ, Анабела и всички останали, целуна я уверено и хубаво, твърде радостен, за да се съобразява, че някой ги гледа. Когато устните му се откъснаха от нейните, на Аманда вече не й беше останал дъх. Тя просто се беше предала в прегръдките му, очарована и замаяна, като усещаше със сърцето си, че той твърде скоро ще възвърне разума си и когато това стане, ще я отблъсне, за да я замени с красивата Анабела.
Той не я отблъсна, но я остави отново да стъпи здраво на крака и каза нещо твърде глупаво:
— Господи! Съжалявам, Аманда. Предполагам, че не бях на себе си за минута.
Като събра разбитата си гордост, тя му отговори тихо и с голямо достойнство:
— Мисля, че ще направиш по-добре, ако се извиниш на избраницата си, Грант, или ще се наложи да ухажваш друга годеница. Анабела изглежда доста разтревожена.
„Разтревожена“ изобщо не можеше да предаде състоянието на Анабела в момента. „Бясна“ също беше прекалено мека дума, за да бъде подходяща за израза на зачервеното й лице. „Освирепяла“ беше думата, която хрумна на Грант, когато срещна погледа на бъдещата си годеница. Твърде ядосана, за да говори, Анабела не каза нищо. Тя му отвърна с изпълнен с яд вик, удари му един силен шамар и се втурна да излезе от сепарето, а роклята й се размяташе след нея.
Докато получаваше наградата, Грант си възвърна отново усмивката на победител, но на бузата му все още ясно се виждаше отпечатъкът от ръката на Анабела. Аманда учтиво се отказа да приеме победата като своя собствена, макар че беше наполовина собственичка на печелившия кон. Грант вече достатъчно я беше направил обект на внимание, а освен това пред тях беше второто, по-важното състезание, в което трябваше да победят. Господ да й е на помощ, ако спечелят и него! Тя много се страхуваше, че преди да е завършил денят, той не само можеше да строши костите й, а и да направи нещо по-значително — да разбие сърцето й.