ГЛАВА ДЕВЕТА
Главното състезание, това, което някога беше определено като кентъкската версия на Белмонт Стейкс, щеше да започне скоро. На стартовата линия бяха събрани единадесет от най-добрите тригодишни чистокръвни коне, готови да се подложат на всякакво изпитание само и само да донесат медала на славата за своите собственици. Между тях беше и Гордостта на султана, който беше възседнат от четиридесет и трикилограмов чаровник. Като хвърли бърз поглед през монокъла на Рут, Аманда си помисли, че в този момент Пади, облечен в зелена коприна, прилича повече на елф, отколкото на човек.
Както и преди, вълнението на Аманда достигна връхната си точка и я обзе цялата. Когато се чу изстрелът за старт, тя скочи на крака, после извика от недоволство поради фалшивия старт. След няколко дълги минути конете отново бяха готови за състезанието. Всеки от тълпата затаи дъх. Стартът беше успешен, конете преминаха линията, хокеите бяха прилепнали към гърбовете им.
Аманда се страхуваше да мигне и за да не изгуби от поглед Пади в бъркотията от конска плът, тя закова очи върху слабото му приведено тяло, облечено в зелено, яхнало лъскавото мускулесто тяло на Султан. Изведнъж небето сякаш се разцепи от гигантски меч и се изля проливен дъжд. Не леко ромолене, не някакъв предупреждаващ ветрец, а истински порой, който напои всичко за няколко секунди. С разтуптяно сърце и прогизнала до кости, Аманда напрегна очи и видя през пороя как прахта се превърна в кал.
— Още няколко минути! — изръмжа Грант, като удряше с юмрук по парапета. — Ако беше се задържало само още няколко проклети минути, състезанието щеше да завърши — той също сложи ръка над очите си, тъй като бинокълът му в този момент се оказа безполезен.
— Султан е четвърти отзад напред и има един кон между него и оградата — каза му Аманда, като не обръщаше внимание на потоците вода, които се изливаха. — Това добре ли е или не?
— И двете — отговори той кратко, като гледаше как конете атакуваха края на кръга, откъдето бяха започнали състезанието, и вече изминаваха две трети от маршрута. — Той не може да стои така заприщен. Трябва да успее да се отскубне за последната атака.
От другата страна Пади забеляза процеп и подтикна Гордостта на султана да се измъкне. Грант почти експлодира от чувство за безсилие.
— По дяволите, Пади! Какво, за бога, правиш, момче? Колко пъти съм ти казвал да не се отделяш от вътрешния кръг и да спестиш тези ценни секунди?
— Това беше единственото място, където можеше да се промуши, сър — обади се зад тях Чалмърс, затаил дъх.
Сърцата им биеха лудо и те гледаха с тревога как Гордостта на султана преминава покрай третия ездач, после дори се изравнява с втория жребец. Когато му оставаха само петдесет метра до финиша, Гордостта на султана се стрелна напред, като се носеше прилепнал до първия кон. Тълпата подлудяваше, пищеше и махаше. Сякаш всички бяха избягали от лудницата, без да ги е грижа, че направо ще се удавят в поройния дъжд, а Аманда крещеше толкова високо, колкото най-гръмогласните от тълпата.
Програмата й беше измокрена и разкъсана, тъй като постоянно удряше с нея Грант по ръката, гласът й стана дрезгав, докато тя викаше и подскачаше:
— Давай, Султан! Давай, Пади! Хайде! Хайде! Хайде!
Конете профучаха, чаткащите им копита хвърляха буци кал, които пръскаха зрителите. Аманда изобщо не обръщаше внимание на това. Султан водеше с половин глава! Той щеше да победи!
Толкова внезапно, че Аманда изобщо не разбра как стана, жребецът от дясната страна на Гордостта на султана се препъна и се блъсна силно в него, като го отклони от пътя му достатъчно, за да може конят, досега на втора позиция, да се стрелне напред и да прекоси финиша, печелейки състезанието само с една глава преднина. Султан и Пади бяха втори — само на няколко сантиметра зад победителя. Конят залиташе. Тогава, докато всички гледаха с ужас в очите, Султан падна, като прегъна предните си крака и повлече Пади, който изгуби равновесие и се плъзна в калта. Конят, който се блъсна в Султан, също беше паднал заедно с жокея си. Останалите осем коня се подхлъзнаха, стоварвайки се върху падналите коне и техните ездачи. Преди някой да успее да каже или да направи нещо, още две животни се стовариха на земята, като цвилеха от уплаха и болка, докато тълпата гледаше сцената със страх.
Грант, бял като платно от безпокойство, прескочи парапета и се втурна към Гордостта на султана още преди Аманда да се осъзнае. Тя го проследи с поглед, събра ръце пред устните си за молитва, а дъждът се стичаше по лицето й.
— О, господи, моля те, нека Пади да е добре! Моля те, не позволявай Султан да е наранен много лошо!