Дори в момента — макар че беше отишла в стаята си и беше свалила прогизналите си дрехи, но косата й все още беше мокра и сплъстена — Аманда беше загрижена повече за Пади и за конете, отколкото за себе си. Въпреки че беше малко трудно за Грант да го признае, той трябваше да го стори, тъй като имаше основание:
— Оценявам помощта ти днес, Аманда — каза той искрено.
Аманда се усмихна.
— Няма защо, Грант. Радвам се, че съм била полезна, но трябва да призная, че ако се беше погрижил за Пади, а на мен беше оставил Гордостта на султана, изобщо нямаше да се справя. Горкичкият Султан, може би още щеше да си стои на дъжда, а аз все още щях да събирам кураж, за да се приближа до него.
Грант поклати глава.
— Аманда, какво ще правим твоя абсурден страх от конете?
— Нищо — побърза да каже тя. — Благодаря, но съм напълно доволна и ще продължавам по същия начин. Ти ще работиш с конете, а аз ще ги изучавам от книгите и ще им се възхищавам от безопасно разстояние.
— Скоро, някой от идните дни, ще те видя на седлото — предсказа той, напълно убеден. — И сама да се грижиш за конете с целия ентусиазъм, с който се отдаваш на изучаването на сметките.
— Като те видя да плетеш на една кука — отвърна му остроумно тя и всички, освен Грант, се засмяха.
Да бъде в Луисвил и толкова близо до реката, за Аманда означаваше завръщане вкъщи. Носталгията към „дома“ беше съвсем неочаквана, но затова пък — много истинска. Когато вечерта Арт Мейси влезе в ресторанта на хотела, тя почти извика, като се чувстваше едновременно щастлива и притеснена.
Той веднага я зърна, сякаш точно нея беше търсил, и по лицето му се разля широка усмивка, докато се приближаваше.
— Аманда, моя голяма и единствена любов! — подразни я той, като се наведе да й целуне ръка. — Не можах да повярвам на късмета си, когато те видях на състезанията този следобед, но после ти изчезна, преди да успея да поговоря с теб. Оттогава те търся.
Тя отговоря с дрезгав смях през сълзи:
— И ти си ласкател като Пади, кълна се! Ела, седни при нас — покани го тя, като се правеше, че не забелязва гнева, който се събираше в очите на Грант.
Мейси се настани до нея, като сложи още един стол и си направи място за сядане до масата.
— Кой е Пади? Някой от многото ти обожатели?
— Не. Той е нашият жокей, ездачът на Гордостта на султана — тя продължи да представя Мейси на другите около масата, като разбра, че той вече добре се познава със сенатора и мисис Уиттейк.
— Рут, вие сте зашеметяваща както винаги. Ако някога Франк ви изостави, знайте, че ви чакам с отворени обятия — й каза Мейси, като накара старата жена да се изчерви и да се изкиска като ученичка.
— А какво ще правим с Лорна? — пошегува се Рут, като напомни на Мейси за вечно вярната му съпруга.
— Това да е проблемът — увери я Мейси, като й намигна.
— Не съм сигурен, че на жена ви ще й хареса — намеси се сухо Грант.
Без изобщо да се обиди, Мейси се засмя.
— Сигурен съм, че сте прав, Гарднър. Тя сигурно ще ми сложи главата под сатъра заедно с тези на пилетата си — като изпъна врат, Мейси се вгледа в Грант отблизо. — Гарднър — повтори той. — Защо това име ми звучи толкова познато?
Тъй като не искаше вечерта да се провали от неприятни реплики, Аманда ритна Арт под масата. Тя много се притесни, защото Мейси се намръщи, вдигна покривката на масата и надникна под нея, след това изкоментира многозначително:
— Мади, скъпа, щеше да има по-голям ефект, ако ме беше ритнала не боса, а с обувки. Макар че, ако искаше да ме подлудиш, успя, защото видях деликатните ти пръстчета.
Аманда го погледна ядосано, почервеня чак до корена на косите си, а Мейси щракна с пръсти.
— Точно така! Сетих се! Гарднър е името на оня младок, от който спечели фермата за коне — като се обърна към Грант, той попита: — Ваш роднина, предполагам?
— Брат ми — отговори Грант кратко, а зелените му очи хвърляха светкавици към Мейси.
— И как стана така, че вие и Манди сте познати?
— Ние сме нещо повече от познати, Арт — каза Аманда с въздишка. — Ние сме бизнес партньори въпреки нежеланието на Грант. Виждаш ли, Тед просто е пропуснал да спомене, че половината от фермата за коне, която загуби оная вечер на карти, е негова, а другата — на брат му.