— О, става все по-интересно! — докато поднасяха кафето, Мейси извади пура. Преди да я запали, той се обърна към Рут: — Нямате нищо против да запаля, нали?
Като го погледна с раздразнение, Аманда каза язвително:
— Можеше да попиташ и мен дали имам нещо против, Мейси.
— Но, скъпа, след всичките нощи, които сме прекарали заедно, вече знам, че нямаш нищо против.
На Аманда й се прииска да потъне вдън земя. Като зяпна Мейси, без да може да намери думи тя си пожела да се превърне в малко къдраво облаче пушек и да изчезне. През масата тя чу как Рут ахна. Чалмърс или се беше задавил, или се изкашляше. Сенаторът, дискретен, както винаги, не каза нищо. Грант гледаше свирепо ту нея, ту Мейси.
— Мейси! — извика Аманда. — За бога, не разбираш ли какво си мислят всички? Би ли им обяснил, че ние само играехме на карти заедно?
— Ами да, разбира се. Какво друго може да са си по… О, небеса, извинявай много, Аманда. Извини както мен, така и неконтролируемия ми език — той се обърна към другите и добави: — Вижте, Аманда е една от малкото хора, които познавам, било то мъж или жена, които могат да превърнат в истинско предизвикателство играта на покер, и аз открих, че това е много приятен и изгоден начин, по който мога да убия свободното си време, когато пътувам по работа. Сега се сещам, че видях „Царицата на хазарта“, закотвена на пристанището. Някой не би ли искал да отидем на парахода и да прекараме вечерта на някоя от игралните маси?
Макар че му беше ужасно ядосана, Аманда с удоволствие научи, че „Царицата на хазарта“ е в Луисвил. Веднага й се прииска да се види отново с приятелите си, с „осиновеното си семейство“, със скъпата малка Бетси, с капитан Дансън, с Амос и Нети. Те толкова много й липсваха през последния месец, толкова, колкото никога не бе си представяла.
— О, аз наистина бих била много щастлива да видя приятелите си отново! — каза тя жаловито.
— Добре тогава, хайде да тръгваме — Мейси се пресегна да я хване за лакътя и да й помогне да стане.
Като дръпна ръката си, тя му се озъби:
— След всичко, което направи, и след ужасното впечатление, което създаде, не бих ти позволила да ме съпровождаш дори при борба с кучета, Арт Мейси! — тя се обърна към Чалмърс. — Реджи, би ли дошъл с мен? Бих желала да те запозная с всичките си приятели на реката.
— Реджи? — повтори Грант като ехо, а погледът му шареше между верния му слуга и Аманда. — Ти го наричаш Реджи? — попита той с раздразнение. — Нещо се сближавате, така ли?
— Това касае само Реджи и мен — каза Аманда пренебрежително.
— Защо всички да не отидем? — предложи Рут спокойно, преди да е избухнал някакъв ужасен спор. — Аз бих желала отново да опитам късмета си на „Блек Джак“. Последния път тъкмо беше започнало всичко да ми става ясно.
Като се поклони на жена си в знак, че се подчинява на желанието й, сенаторът повдигна въпросително вежди към Грант.
— Ще дойдете ли с нас, Гарднър?
Грант рязко кимна и лицето му се изкриви от фалшива усмивка.
— Не бих пропуснал. От доста седмици копнея да видя Аманда в по-подходяща за нея среда.
Капитан Дансън се разтрепери от радост, като я видя.
— О, я вижте! Такава важна дама! — възкликна той.
Само Аманда чу недоволното изсумтяване на Грант при тази реплика.
— Дъл си съ върнала, Манда! — избумтя Амос и я прегърна радостно с големите си кафяви ръце, а очите му блестяха от удоволствие. — Втръсна ли ти онъз стара миризлива фермъ?
Сега дойде ред и Аманда да се пошегува:
— О, мисля, че мога да потърпя там още малко, Амос. Не, просто дойдох да ви видя, защото всички вие ми липсвахте ужасно много — сълзи замъглиха очите й и тя също го прегърна.
Като видя приятелката си, Бетси нададе такъв писък, че щеше да спука тъпанчетата на всички на борда на парахода. С толкова високи токчета, че сякаш се беше качила на кокили, тя се затича и малкото й, но все така приятно закръглено тяло се тресеше в стегнатата, деколтирана, крещяща и покрита с пайети рокля.
— Манди! Няма съмнение! Дори ако бях видяла някой дух, нямаше толкова да се изненадам! Не ми казвай, че онзи нехранимайко ти е оставил две скапани кранти и един куп дългове, или веднага ще се разпищя!
Характеристиката на Тед, която направи малката блондинка, а също така и крещящото й облекло веднага предизвикаха неодобрението на Грант. Като погледна изрисуваното лице на Бетси, фризираните й къдрици с цвят, който в никакъв случай не можеше да бъде естествен, той веднага я определи като алчна, устата проститутка — дори много по-лоша от Аманда, ако се съди по първото впечатление.