В отговор на това, на което всички бяха свидетели досега, Чалмърс подметна отстрани:
— Изглежда, че господарят Тед е направил доста силно впечатление на екипажа при последното си пътуване нагоре по реката.
— Ти си уволнен, РЕДЖИ! — изсъска Грант.
Понеже дочу разменените реплики, Аманда заяви:
— Не обръщай внимание на това, Реджи. Ти винаги ще имаш осигурено място при мен.
— Както и всеки друг мъж, когото срещнеш — каза злъчно Грант, като си изпроси няколко унищожителни погледа.
Докато Рут се отправяше към масата за „Блек Джак“, Чалмърс забърза към масата за фаро, като заяви, че ужасно отдавна не е имал удоволствието да натрие носовете на всички в тази игра.
Мейси и сенатор Уиттейк предпочетоха покера, като повлякоха Аманда и Грант със себе си.
— Не бихме могли да играем почтено, ако сме само двамата — каза Мейси убедително. — Освен това няма честна игра, ако Аманда не участва в нея.
— Но аз дойдох да видя Бетси и останалите си приятели, не да играя карти! — възпротиви се Аманда.
— Тогава ще помолим Бетси да води играта от името на салона и ще решим проблема. Освен това ще бърборите през цялото време на играта и аз ще изгубя всичко, защото няма да мога да се концентрирам.
— Точно това си заслужил — измърмори Аманда, защото все още не можеше да му прости онази ужасна грешка, която допусна на масата.
Грант отдавна очакваше именно такава възможност — да види Аманда в действие. Всеки толкова благоговееше пред умението й да играе карти и сега щеше да бъде неговият първи шанс да я наблюдава, ако изобщо имаше нещо, което би си струвало да се наблюдава. Той все още се съмняваше. Имаше всякакви комарджии, но само някои от тези, за които се говореше, че са най-добрите, бяха наистина такива. Обикновено славата им нямаше почти нищо общо с действителните им способности и той подозираше, че случаят с Аманда беше такъв. Тя може би е добра, но едва ли е нещо повече от другите. Беше като витрина на магазин — една красива атракция и красиво допълнение към играта, повече погледи от нейна страна, отколкото талант, макар че трябваше да играе разумно, за да поддържа представата, която беше изградила за себе си.
Когато играта започна, Грант трябваше да признае, че Аманда притежаваше професионален талант. Не пипаше постоянно картите и жетоните си, нито пък задаваше глупави въпроси относно картите или стойността на жетоните. Без да се колебае, тя се съгласи за залозите и с различните правила, които другите искаха да се спазват. Тъй като трябваше първа да раздава, тя размеси картите с оттренирана скорост, подаде ги на Грант да ги цепи, после продължи да ги раздава бързо и акуратно. Нито веднъж не попита до колко е залагането, не пропусна да отговори правилно на мизата, не попита кой печели, макар че изпи доста количество топла бира, докато играеше.
Докато Бетси, малката жива блондинка, която очевидно отлично знаеше тази игра, често забравяше кои карти са вече играни и чий ред е, Аманда никога не забравяше — независимо колко бързо играеха и колко внимание отделяше на разговорите, които постоянно водеше с Бетси. Тя сякаш винаги знаеше точно какво става, какви възможни ръце щяха да се обърнат и какви карти са все още в тестето. Имаше най-доброто лице за покер, което Грант някога беше виждал — никога не позволяваше на другите да се досетят по изражението й и по очите й какви карти държи, макар че говореше възбудено, смееше се, докато си говореше с Бетси и други нейни приятели, които се спираха около масата през цялата вечер.
Когато Рут се върна при тях, като се прозяваше сънливо, и им каза, че е време да тръгват за хотела, преди всички да са се превърнали в тикви, Аманда вече беше събрала доста солиден брой жетони. Това не се отнасяше за сенатора. Нито пък за Бетси, която заяви, че е много доволна, че не играе със собствени пари, а с тези на салона. Грант беше победен, дори само за тази вечер. За голямо удоволствие на Аманда, а и на Грант, макар че никога не би го признал гласно, Мейси беше този, който загуби всичко.
— Манди, скъпа — каза Мейси провлечено и сънливо, — трябва много скоро да се науча да не играя срещу тебе, защото иначе ще свърша в приют за бедни. Тогава Лорна със сигурност ще ме убие.
— Едва ли, макар че трябва да си призная, че има доза истина в това — Аманда въздъхна, сякаш се бореше със себе си, след това се наведе и го целуна леко по бузата. — Ти си чаровен като змия, Мейси. Кажи ми тогава защо въпреки всичко аз все още те харесвам?
— Не може ли да е за това, че си влюбена в мен? — попита той с надежда, като гледаше лицето й с обожание.
— Това може да стане само в мечтите ти, Мейси. Върви вкъщи при жена си, докато все още те търпи.